— Американец или англичанин. Казва се Стив Джъб и е бил тук снощи, в седем и трийсет. Имаше и телефонен номер. Номерът е на Хотел Борг — най-скъпият в Рейкявик. Изпратих патрул да го приберат. Всъщност, Снори, извинявай, но трябва да се върна в участъка да го разпитам.
Магнъс бе поразен от фамилиарността на исландците. Нямаше „господин“ или „комисар Гудмундссон“. В Исландия всички си говореха на малко име, от чистачите на улицата до президента, от подчинения до шефа на полицията. Още не бе свикнал с този етикет, но го харесваше.
— Вземи и Магнус за разпита — каза комисарят.
Изражението на Балдур не се промени, но Магнъс усети, че отвътре му е кипнало. Можеше да го разбере. Това сигурно беше най-големият случай на Балдур за годината и той не изгаряше от желание да работи по него под взора на някакъв чужденец. Магнъс имаше повече опит с криминалните случаи от Балдур, но пък беше с десетина години по-млад от него и с по-нисък ранг. Тази комбинация навярно бе изключително неприятна за инспектора.
— Разбира се — каза той. — Арни ще се погрижи за теб. Ще те закара до централата и ще те настани. И, разбира се, след това си добре дошъл да си поговорим за Стив Джъб.
— Благодаря, инспекторе — каза Магнъс преди да се усети.
Очите на Балдур се стрелнаха към него, отбелязвайки фала на Магнъс, който издаваше, че той все пак не е истински исландец. Балдур повика един детектив да придружи Магнъс, а после се качи в една кола с комисаря и замина обратно за Рейкявик.
— Здрасти, как си? — попита детективът на чист английски с американски акцент. — Казвам се Арни. Арни Холм. Като Терминатора.
Беше висок, възслаб, с къса руса коса и адамова ябълка, която се движеше енергично при всяка негова дума. Имаше широка, приветлива усмивка.
— Komdu saell — отговори Магнъс. — Оценявам факта, че говориш езика ми, но наистина трябва да упражнявам исландския си.
— Добре — каза Арни на исландски. Изглеждаше разочарован, че няма да има шанс да се изтъкне с познанията си по английски.
— Макар че нямам никаква представа как е „терминатор“ на исландски.
— „Tortimandinn“ — каза Арни. — Някои хора ме наричат така.
Магнъс не успя да сдържи усмивката си. Арни не беше слаб, а направо кльощав.
— Добре де, признавам, че не са много.
— Говориш отличен английски.
— Учих криминология в Щатите — гордо отговори Арни.
— О! Къде?
— В колежа Кунцелбърг, Индиана. Школата е малка, но има много добра репутация. Едва ли си чувал за нея.
— Ами, не съм — каза Магнъс. — Е? Сега накъде? Бих искал да се включа в разпита на този Стив Джъб.
Глава 4
Първото нещо, което Магнъс забеляза, беше че Стив Джъб не е американец. Говореше с английски акцент — от Йоркшир, както се оказа. Джъб беше шофьор на камион от градче на име Уедърби в тази област. Не беше женен и живееше сам. От паспорта му стана ясно, че е на петдесет и една години.
Магнъс и Арни гледаха разпита на един монитор в дъното на коридора. Всички стаи за разпит в полицейската централа на Рейкявик бяха оборудвани с касетофони и видеонаблюдение.
В стаята имаше четири човека: Балдур и още един детектив, млад преводач и едър, широкоплещест мъж с бирено шкембе. Той бе облечен в синя дънкова риза, под която се виждаше бяла тениска, черни дънки и бейзболна шапка, нахлупена върху рядка, посивяваща коса. Имаше добре поддържана козя брадичка. Магнъс забеляза червените и зелени линии на татуировка върху предмишницата на човека. Стив Джъб.
Балдур се справяше много добре с разпита: беше спокоен, уверен и много по-отзивчив, отколкото по-рано. Дори от време на време се усмихваше: ъгълчетата на устата му трепваха леко нагоре. Балдур използваше традиционната полицейска техника на разпит — движеше Джъб постоянно напред-назад по версията му за случилото се и се надяваше мъжът да се оплете в подробностите. Така Магнъс успя да разбере какво е правил Джъб през въпросната вечер.
Разпитът вървеше мудно; всяка дума минаваше през преводача. Арни обясни, че това не се дължи само на лошия английски на Балдур, а е изискване, за да може разпитът да се признае в съда.
Джъб имаше много да обяснява, но го правеше убедително, поне на първо време.
Според версията на Джъб, той се запознал с Агнар, докато бил в Исландия миналата година. Уговорили се Джъб да го потърси, когато дойде пак. Джъб бе взел кола под наем — синята Тойота Ярис — и бе отишъл с нея до езерото Тингвелир. Поговорили с Агнар около час, а после Джъб отпътувал право към хотела си. Рецепционистката потвърди думите му: точно застъпвала на смяна в единайсет часа, когато той се върнал в хотела. Джъб не бе забелязал нищо подозрително. Агнар го посрещнал радушно. Говорили си за места в Исландия, които Джъб трябва да посети.