Температурите бяха рекордно високи и, разбира се, това засилваше смрадта и Магнъс се потеше под сакото си. Той усети докосване по лакътя.
Беше мъж на около петдесет години, от латиноамерикански произход, плешив, нисък, възпълен и небръснат. Носеше голяма синя риза, която висеше над дънките му.
— Детектив?
Магнъс се спря.
— Да?
— Аз май видях нещо. В нощта, когато са намушкали момичето — гласът на мъжа беше дрезгав и напрегнат.
Магнъс се почуди дали да не го разкара: вече имаха свидетел, видял приятелят на жертвата да влиза, друг, който бе видял как излиза, шест часа по-късно, трима бяха чули шумен скандал, а един друг — и писък. Но свидетелите никога не бяха достатъчно. Още едни показания, които трябваше да напечата, когато се върне в участъка.
Магнъс въздъхна и извади тефтерчето си. Все още му оставаха няколко часа, преди да се прибере, да потича и да се изкъпе, за да изкара смрадта от организма си. Но може би щеше да е твърде уморен да тича.
Мъжът се огледа неспокойно около себе си.
— Не тук. Не искам някой да ни види, че си говорим.
Магнъс бе на път да възрази — приятелят на жертвата беше готвач в Бостънския медицински център и не всяваше страх — но само сви рамене и последва мъжа, който с бърза крачка влезе в една странична уличка и се скри между занемарена дървена постройка и малка тухлена кооперация. Намираха се на малка алея, в чийто край имаше някакъв строеж с висока телена ограда. Едно момче с жълта тениска и много татуировки стоеше на ъгъла на уличката. Пушеше цигара с гръб към Магнъс.
Когато поеха по алеята, плешивият ускори крачка. Магнъс също се забърза и бе на път да извика на мъжа да го изчака, но се спря.
Досега Магнъс бе спал. Сега беше буден.
Сред плетеницата от татуировки върху ръката на момчето, Магнъс бе забелязал малка точка над единия лакът и пет точки над другия. Едно-пет, петнайсет, татуировката на бандата Кобра-15. А те не вършееха в Роксбъри. Това момче беше далеч извън територията си — поне три мили, ако не и четири. Но Кобра-15 работеха за Сото — бяха негови пласьори. Онези в джипа също бяха хора на Сото, Магнъс беше сигурен.
Инстинктът на Магнъс беше да се изправи и да се обърне, но той си наложи да продължи напред, за да не усети момчето, че нещо не е наред. Мисли! Мисли бързо!
Чу стъпки зад гърба си. Пистолет или нож? Беше рисковано да се стреля толкова близо до местопрестъплението, където все още кръжаха няколко патрула. Но момчето знаеше, че Магнъс е въоръжен, а никой не отива на престрелка с нож. Значи пистолет. Хлапето най-вероятно го вадеше от колана си точно в момента.
Магнъс се хвърли вляво, грабна една кофа за смет и я стовари на земята. Претърколи се, извади пистолета си и го насочи към момчето, което точно вдигаше оръжието си. Пръстът на Магнъс се сви около спусъка, но тогава се намеси школовката му. Той се поколеба. Правилото беше ясно: не стреляй, ако има риск да уцелиш цивилен.
В края на алеята стоеше млада жена с пазарски чанти в двете ръце, която зяпаше Магнъс с отворена уста. Жената беше много едра и се падаше точно зад момчето с жълтата тениска, право в огневата линия на Магнъс.
Колебанието му даде шанс на момчето да вдигне пистолета си. Магнъс го държеше под прицел. Бяха в задънена улица.
— Полиция! Хвърли оръжието! — извика Магнъс, макар да знаеше, че момчето няма да се подчини.
Какво щеше да последва? Ако момчето стреляше първо, можеше да не уцели и тогава Магнъс да стреля. Макар че беше висок почти два метра и тежеше сто килограма, Магнъс лежеше на улицата, отчасти скрит от хвърлената кофа — малка мишена за едно паникьосано момче.
Хлапето можеше и да отстъпи. Или пък жената да се премести. Тя още стоеше като закована на място, с отворена уста и се опитваше да изпищи.
В този момент Магнъс видя как очите на момчето се стрелнаха нагоре и над Магнъс. Плешивият.
Хлапето не би изпуснало от поглед пистолета на Магнъс, ако плешивият не участваше. Би поело този риск, само ако плешивият беше замесен като негов спасител, насочил собственото си оръжие към гърба на Магнъс. Момчето смяташе да устиска още малко, докато плешивият застреля Магнъс.
Магнъс дръпна спусъка — веднъж, а не два пъти, както бе обучен. Искаше да отправи възможно най-малко куршуми към дебеланата. Уцели момчето в гърдите. То се сгърчи, стреля и не улучи.
Магнъс взе кофата за смет и я хвърли назад. Обърна се и видя как тя удря плешивия в пищялите. Мъжът бе посегнал за пистолета си, но падна, подкосен от кофата.
Магнъс стреля два пъти и уцели рамото и плешивото му теме. Грозна гледка.
Магнъс се изправи. Разнесе се някакъв шум. Дебеланата беше пуснала торбите и в момента пищеше силно, много силно. Оказа се, че дробовете ѝ са напълно здрави. Някъде наблизо запищя и полицейска сирена. Чуваха се викове и тропот на крака.