Магнъс ѝ разказа за съобщението, което Стив Джъб пратил на Фелдман в нощта на убийството, както и за убеждението на Фелдман, че Агнар знае къде е пръстенът.
— Значи някой го е взел?
— Възможно е — каза Магнъс.
— Кой?
— Най-логично е да си ти.
Ингилейф избухна:
— Е! Нали каза, че искаш помощ! Ако пръстенът беше у мен, щях да ти кажа! Отначало те излъгах, да, но сега вече съм се отказала от сагата и проклетия пръстен! Ако не ми вярваш, арестувай ме и ме разпитай. Или ме изтезавай, нали си американец! Не ти ли се иска да ме подложиш на сухо удавяне!?
Магнъс се сепна от злъчния ѝ отговор.
— Да, живял съм в Америка известно време. Но няма да те изтезавам. Всъщност, само ще те питам: знаеш ли къде е пръстенът?
— Не — каза Ингилейф. — Вярваш ли ми?
— Да — отвърна Магнъс. Той знаеше, че един професионален детектив би продължил да я подозира, но пък един професионален детектив нямаше да пие вино в къщата ѝ. Беше се отказал от професионализма, поне докато е в Исландия. Просто искаше да разбере кой е убил Агнар.
Ингилейф се поуспокои.
— Извинявай за това със сухото удавяне.
— Ще ми помогнеш ли?
— Да.
— Брат ти ми каза че баща ви е споделял всичко с местния пастор. Че двамата развивали теории къде може да е пръстенът. Какво можеш да ми кажеш за този пастор?
— Тогава нямах никаква представа, че дядо е намерил пръстена. Знаех само, че татко планира походи из местността с пастора да го търсят. Какво да ти кажа за отец Хакон? — Ингилейф замълча, събирайки мислите си. — Той е особняк. В Исландия е пълно с ексцентрични свещеници, но той е най-странният от всички. Много мои приятели се страхуваха от него. Хем ги плашеше, хем с нещо ги привличаше. Въздействаше на психиката им.
— Но не и на твоята?
— Не. С мен винаги се е държал нормално. Заради баща ми. Умен е, смята се за интелектуалец. Интересува се от живота на Саймундур Мъдрия — онзи, дето постоянно надхитрял дявола, нали се сещаш? И разбира се знае всичко, свързано с легендата за „Хрунския танц“.
— Виждала ли си го наскоро?
— В края на миналата година, когато прочете молитва на погребението на мама. Всъщност, много добре се справи. Определено е човек с присъствие. — Ингилейф допи чашата си. — Искаш ли още вино?
Магнъс кимна. Тя отиде до хладилника и напълни чашите.
— Тази седмица, след случката с Агнар, се замислих за смъртта на татко. Знам, че сега разследваш убийството на Агнар, но се чудя дали знам цялата истина за баща си.
— Разкажи ми.
— Татко и пасторът заминаха на двудневна експедиция до хълмовете от западната страна на река Тьорса. Там е голям пущинак и по това време още имаше сняг по земята. Така и не разбрах къде точно са отишли — най-вероятно до някоя пещера, или канара с формата на куче.
Ингилейф отпи от виното си.
— На втория ден, докато се връщали, изведнъж се разразила снежна виелица. В прогнозата за времето бяха казали за нея, но пък предният ден беше ясен и слънчев, така че бурята изненада всички. Загубили пътя на едно бърдо и татко паднал от петнайсет метра върху камъните долу. Пасторът слязъл при него. Помислил, че татко е много зле, но все още е жив. Втурнал се да търси помощ, но се загубил във виелицата. След шест часа стигнал до една овцеферма и извикал стопанина. Но докато се доберат до скалите, татко бил издъхнал: фрактура на черепа и счупен врат. Всъщност, казват, че най-вероятно е умрял още при самото падане.
— Съжалявам — каза Магнъс. — Баща ми умря, когато бях на двайсет години. Тежко е.
Ингилейф тъжно се усмихна.
— Тежко е, да. И дори да си мислиш, че си се преборил с това, тежкото никога не свършва. Особено когато се случи нещо такова.
— Мислиш ли, че го е бутнал?
— Отец Хакон ли? Да са намерили пръстена заедно и после пасторът да е бутнал баща ми, за да го вземе, така ли?
Магнъс сви рамене.
— Например. Как ти звучи това?
— Не знам — каза Ингилейф. — Пасторът и татко бяха добри приятели. Баща ми имаше много приятели. Отнасяше се добре с хората. За разлика от пастора. Според мен татко беше единственият му истински приятел. След смъртта на баща ми, пасторът се затвори в себе си и стана още по-странен. Две години след това, жена му го напусна. Никой не й се разсърди.
— Или това е била реакцията на човек, току-що убил най-добрия си приятел — каза Магнъс. — Утре ще ида да говоря с този пастор.
— Може ли и аз да дойда? — попита Ингилейф.
Магнъс повдигна вежди.
— Как да ти обясня… — започна Ингилейф. — Трябва да разбера какво наистина се е случило с татко. С годините се опитвах да забравя за тази трагедия, но твърде много въпроси останаха без отговор. Убийството на Агнар ме върна към тях. И просто трябва да стигна до тези отговори, ако искам да живея нормално. Разбираш ли ме?