Край на играта.
Джони Ю изруга и се отдръпна от компютъра. Беше играл с героя си Магнъс пет часа без прекъсване. „Копс лайф“ беше любимата му игра, а героят му винаги се казваше Магнъс, защото Джони се възхищаваше от него.
Джони се чудеше дали да не се гмурне на дълбокото и да кандидатства за работа в полицията. Със сигурност беше достатъчно умен. Също така смяташе, че работи добре под напрежение. Не беше някоя бабанка, но ако си въоръжен както трябва, какво ти пука?
На домофона се позвъни. Той погледна часовника си: минаваше полунощ. Изведнъж осъзна колко е гладен. Бе поръчал пицата преди четирийсет и пет минути, макар че благодарение на играта му се струваше, че са били десет.
Пусна човека да влезе с копчето на домофона, а после отключи и апартамента си.
Вратата се отвори с шут и Джони изведнъж се оказа притиснат до стената, с револвер, натикан в гърлото. Едно смугло лице със студени очи го гледаше иззад оръжието. Очите на Джони се опитаха да се кръстосат върху дулото в устата му.
— Виж сега, Джони, има един въпрос за теб, — каза мъжът.
Джони се опита да каже нещо, но не успя. Не знаеше дали от страх, или от метала, притискащ езика му.
Мъжът издърпа револвера, но не го свали.
Джони пак се опита да заговори. Не стана. Значи беше от страх.
— Какво викаш?
Този път Джони успя да навърже няколко думи.
— Какъв е въпросът?
— Да си работил с едно ченге на име Магнъс Джонсън?
Джони закима енергично.
— Искал е да му намериш някакъв адрес в Калифорния, нали?
Джони пак закима.
— Искаш ли сега да ми го напишеш? — Мъжът се огледа из стаята. Беше висок, слаб с гладко лице и студени кафяви очи. Очи, които се спряха върху лист и химикалка. — Ей тук.
— Трябва да проверя в компютъра — каза Джони.
— Давай. А пък аз ще те гледам да не драснеш някое писъмце на приятел.
С револвер, насочен към тила му, Джони отиде до бюрото си и седна пред компютъра. Стегна задник в отчаян опит да не се изтърве. Също така му се пикаеше.
За по-малко от минута намери адреса на Лорънс Фелдман. Записа го: ръцете му трепереха толкова силно, че успя от втори опит и пак не се получи четливо.
— Джонсън каза ли къде е? — попита мъжът.
— Не — каза Джони, извъртайки ококорени очи към него. — Не сме говорили. Само ми прати един имейл.
— Откъде го е пратил?
— Не знам.
— От Швеция ли?
— Не знам.
— Ами провери де! — дулото се заби в тила на Джони.
Джони отвори папката със стари имейли в пощата си и намери този от Магнъс. В интерес на истината, изобщо не беше погледнал адреса. Името на домейна беше „Irh.is“. Къде беше това, по дяволите? Коя страна започваше с „IS“?
— Да не е в Исландия?
— Ти кажи!
— Добре, добре, ще проверя. — Джони набързо провери и видя, че наистина става дума за Исландия. И по-точно: исландската полиция.
— Исландия не е Швеция, нали?
— Не — каза Джони.
— А близо ли е до Швеция?
— Не много. Все са скандинавски страни, но Исландия е в средата на Атлантическия океан, на хиляда километра от Швеция, ако не и повече.
— Добре, ясно. — Мъжът с револвера взе листчето с адреса и тръгна заднешком към вратата. — Ти обаче не разбираш от майтап.
С тези думи, мъжът направи нещо много странно. Погледна Джони Ю право в очите, опря револвера в слепоочието си и се усмихна.
После дръпна спусъка.
Глава 25
Пасторът занесе вестника, който току-що бе купил от Флудир, в кабинета си. На пета страница имаше кратка статия за разследването по убийството на Агнар. Явно не бяха напреднали много, откакто арестуваха англичанина. Пасторът се усмихна, като се сети как бе смутил чернокожата полицайка. Но не биваше да злорадства. Полицията бе призовала всички, които са видели някого при езерото в първия ден на лятото, да дадат показания.
Това го притесняваше.
Почуди се дали да не звънне един телефон, но реши, че е най-добре да се скатава и да си мълчи. Нямаше причина полицията да идва пак. Но все пак трябваше да е подготвен за това.
Погледна към купчината книги на бюрото си и към тетрадката, отворена на страницата, докъдето бе стигнал предишната вечер. Трябваше да се върне към живота на Саймундур. Но не можеше да се отърве от неспокойството, което статията му причини. Трябваше да се успокои.