— Когато стигнах до баща ти, той още беше жив, но в безсъзнание. Имаше рана на главата. Завих го с палтото си да го стопля и тръгнах да търся помощ. Но трябваше да внимавам повече. Загубих се. Чак когато бурята утихна, видях една ферма в далечината. Вече умирах от студ — палтото ми беше при баща ти.
— Фермата Алфабрека?
— Точно така. Там намерих трима души: бащата и синът тръгнаха с мен обратно към Асгримур, а майката се обади на планинските спасители. Но докато се върнем при баща ти, той беше умрял. — Пасторът поклати глава. — Когато спасителите най-после дойдоха, казаха, че бил мъртъв от много време. И все пак, ако не се бях загубил в бурята…
— Полицията откри ли доказателства, че смъртта на доктора не е била злополука? — попита Магнъс.
— Не, разбира се! — възмутено избумтя гласът на пастора. — Можеш да провериш в съдебните архиви. По този въпрос нямаше никакво съмнение — пасторът прикова Магнъс с поглед в опит да наложи мнението си. Магнъс обаче не трепна. Той сам щеше да си направи изводите.
Започваше да разбира какво имаше предвид Ингилейф, когато каза, че много хора се страхуват от пастора. Този човек имаше мощна аура, която заставяше Магнъс да се подчини на волята му.
Но Магнъс бе твърдо решен да ѝ устои.
— Продължи ли да търсиш пръстена, след смъртта на баща ми? — попита Ингилейф.
Пасторът се обърна към нея и сякаш малко се поотпусна.
— Не. Зарязах всичко. Признавам, че ми беше много интересно да редя тази мозайка с баща ти, но след като умря, загубих всякакъв интерес към пръстена. И към сагата.
Магнъс огледа стените. Имаше три картини на изригващ вулкан. Хекла.
— А какви са тези рисунки тогава?
— Правя подробно изследване на ролята на дявола в исландската църковна история, — каза Хакон. — Хекла е била известна в цяла Европа като входа на ада. Както се досещаш, това живо ме интересува.
Пасторът замълча.
— Трябва да призная, че от моя гледна точка, Сагата за Гаукур е крайно интересна. Доколкото знам, това е първата поява на вулкана Хекла в тази роля. Това е и първото описано изкачване на този връх. По-рано се смяташе, че никой не се е осмелявал да покори Хекла преди 1750 г. Разбира се, Исилдур и Гаукур са били на върха преди голямото изригване през 1104-та, така че вулканът явно не им се е струвал толкова страшен.
— Преди няколко дни си казал на моя колежка, че си имал посещение от професор Агнар Харалдссон — намеси се Магнъс.
— Така е.
— За какво искаше професорът да говорите?
Пасторът се усмихна. Лицето му се нацепи от бръчици.
— Аз не бях напълно откровен с твоята колежка. Никога не злоупотребявам с доверието на енориашите си. — Пасторът погледна многозначително към Ингилейф.
— И за какво си говорихте с Агнар?
— За сагата, разбира се. И за пръстена — пасторът подръпна брадата си. — Той ми каза, че Ингилейф го е помолила да уреди продажбата на сагата от името на семейството ѝ. — Хакон я погледна изпод вежди. — Признавам, че бях потресен. Бяха пазили сагата в тайна толкова много години… Не години, а векове.
Ингилейф се изчерви от забележката на пастора си.
— Това го решават те, а не ти — каза Магнъс. — Трябваше да кажеш истината още първия път. Щеше да спестиш много време на много хора.
— Асгримур ми беше добър приятел — каза строго Хакон. — Аз знам как би искал да постъпя.
— Но твоята постъпка е възпрепятстване на криминално разследване — отговори Магнъс. — Кажи сега, Агнар имаше ли някакъв конкретен въпрос?
— Ингилейф точно бе открила писмото от Толкин до дядо ѝ, в което пише, че пръстенът е бил намерен. Агнар дойде при мен и ми зададе същите въпроси, които и ти, днес. Останах с убеждението, че иска сам да се опита да намери пръстена. Но с това разбира се не можех да му помогна.
— Как се държа Агнар? — попита Магнъс.
— Беше развълнуван, превъзбуден. Въпросите му бяха настойчиви.
— Каза ли му нещо, което не си казал на нас?
— Не. Нищо.
Магнъс се загледа в очите на пастора. Хакон явно нямаше какво повече да каже.
— На другия ден, след срещата с теб, Агнар е изпратил съобщение, по което съдим, че е знаел местонахождението на пръстена.
— Е, със сигурност не го знаеше, когато дойде тук.
— Каза ли му къде сте го търсили през 92-ра?
— Не. Той попита, но го уверих, че не помня. А аз помня много добре, разбира се.
Ингилейф показа на пастора картата, която намери сред нещата на баща си.
— Това ли е мястото?
Хакон погледна.
— Да. Ето я и фермата, Алфабрека. Можеше да кажа на Агнар, колкото да го пратя за зелен хайвер. Сигурен съм, че пръстенът не е там. Поне не беше преди седемнайсет години, а се съмнявам някой да го е занесъл оттогава насам.