Имаше и огромен плазмен телевизор, колкото да не забравят, че наистина са в Исландия.
По-младият фермер, който ги бе посрещнал, се оказа най-приказлив. Казваше се Адалстейн и преди изобщо да го питат нещо, успя да разкаже за родителите си, за ергенлъка, за старата семейна ферма и най-вече за това колко непосилно трудно е да си фермер в наши дни.
Кафето беше превъзходно. Както и сладките.
— Адалстейн, можеш ли да ми разкажеш какво точно се случи в деня, когато открихте тялото на баща ми? — прекъсна го Ингилейф.
Адалстейн се впусна в подробно описание на премръзналия пастор, който почукал на вратата му и завел него и баща му до мястото, където Асгримур бил паднал. Докторът със сигурност бил мъртъв, толкова бил студен. Нямало признаци на съпротива, ясно било, че е нещастен случай. Полицаите не го питали нищо, по което да съди, че имат подозрения за убийство.
Докато синът говореше, майката доукрасяваше разказа му и поправяше по някоя неточност, а бащата седеше смълчан в креслото си, наблюдаваше и слушаше.
Магнъс и Ингилейф вече се изправяха да си тръгват, когато старецът се обади за първи път.
— Кажи им за скрития човек, Стайни.
— Какъв скрит човек? — Магнъс рязко погледна към бащата, а после към сина.
— Ще му кажа, татко, но отвън.
Адалстейн изведе Магнъс и Ингилейф на двора.
— Какъв скрит човек? — повтори Магнъс.
— Баща ми цял живот все скрити хора вижда, — каза Адалстейн. — Смята, че поне няколко елфа живеят около фермата ни. И това от векове. Нали знаеш как е? — приветливите му очи огледаха лицето на Магнъс за признаци на пренебрежение.
— Знам как е, да — каза Магнъс. Все пак, „Алфабрека“ означаваше „елфски баир“. В Исландия имаше спор каква точно е разликата между Скрития народ и елфите, но тук сигурно гъмжеше от представители и на двете раси. Какво можеше да се очаква? — И какво?
— Ами, той вика, че видял един скрит човек да притичва в другия край на долината, точно час преди пасторът да дойде.
— Скрит човек? Откъде знае, че не е бил простосмъртен?
— С майка решили, че е скрит човек, защото пасторът носел златен пръстен.
— Пръстен?
— Да. Аз не го видях, но пасторът си свалил ръкавиците да се стопли на огъня и нашите зърнали пръстена.
— И каква е връзката със Скрития народ?
Адалстейн пое дълбоко въздух.
— В нашия край се разказва стара легенда за един венчален пръстен. Торгерд, дъщерята на фермера в Алфабрека, пасяла овцете на един висок баир, когато към нея се приближил млад и красив скрит мъж. Тя избягала с него и двамата се оженили. Фермерът обаче се разгневил. Намерил Торгерд и я убил. След това погнал и скрития мъж. Той скрил венчалната си халка в една пещера, охранявана от кучето на трола. Фермерът отишъл да търси пръстена, но тролът го убил и го изял. След това Хекла изригнал и погребал цялата ферма в пепел.
Магнъс бе впечатлен от пътя, който бе изминала Сагата за Гаукур през вековете. Но основните елементи си бяха там: пръстенът, пещерата, кучето на трола.
— Значи баща ти мисли, че скритият човек е търсел пастора?
— Нещо такова.
— А ти какво мислиш?
Фермерът сви рамене.
— Не знам. Той каза на полицаите, ама те не му обърнаха внимание. Никой друг не бе видял мъжа да тича по хълма. Пък и нямаше причина един млад мъж да тича навън на студа. Не знам.
— Имаш ли нещо против да разпитаме баща ти за скрития човек?
— Не, заповядай — каза фермерът.
Старецът още беше в креслото, а жена му раздигаше чашките от кафето.
— Синът ти ми каза, че пасторът носел някакъв пръстен.
— О, да — каза майката.
— Какъв беше?
— Един потъмнял, мръсен, ама си личеше, че отдолу е златен. Много стар ще да е бил.
— Това беше венчалният пръстен на скрития мъж — обади се старецът. — Затова приятелят му умря! Откраднал е пръстена на скрития мъж! Глупец! И какво очакваш после? Аз съм изненадан, че и пасторът не се гътна, макар че като дойде тук, беше почти умрял от студ.
— Ти ясно ли видя скрития човек? — попита Магнъс.
— Не. Валеше сняг. Само го мярнах за малко.
— Но го позна, че е млад?
— Да. По движенията.
Магнъс погледна към Ингилейф.
— Може ли да е бил тринайсетгодишен?
— Не — каза старецът. — Беше доста висок. Пък и нали е бил женен. На тринайсет години е раничко за сватба, дори по онова време — заключи фермерът и изгледа Магнъс, убеден в правотата си.
— Томас беше най-високото момче в класа, когато бяхме на тринайсет — каза Ингилейф. — Поне метър и седемдесет и пет, ако не и повече.