— Трябваше да провери — настоя Балдур.
Може би Балдур имаше право, но Магнъс не се замисли за това.
— Мога да кажа на Томас, че фермерите са го видели в снежната виелица. Мога да го убедя, че знаем със сигурност, че е бил там.
— Казах, не!
Известно време се погледаха един друг в мълчание. После Магнъс се усмихна:
— Виж, знам, че още от началото не се сработихме добре…
— Тук си прав.
— Просто ми дай двайсет минути. Ела и ти ако искаш. Така ще видиш как версията на Томас ще се пропука. Ако не успея да измъкна нищо от него, ще сме загубили двайсет минути и това е.
Балдур го гледаше скептично, но слушаше внимателно.
— Добре — каза той с тежка въздишка. — Двайсет минути. Хайде.
Томас Хаконарссон изглеждаше грохнал, както и адвокатката му — дребничка жена на трийсетина години.
Балдур представи Магнъс. Уморените очи на Томас го измериха.
— Спокойно, няма да те разпитвам за Агнар — започна Магнъс.
— Добре — каза Томас.
— Искам да поговорим за едно друго убийство, което се е случило преди седемнайсет години.
Томас изведнъж сякаш се разбуди. Погледът му се съсредоточи върху Магнъс.
— Знаеш ли за кое убийство говоря?
Томас остана неподвижен. Магнъс усети, че той не смее да проговори. Това беше добър знак.
— Точно така, — каза Магнъс, — доктор Асгримур. Преди седемнайсет години баща ти е блъснал доктора от една скала. А ти си станал свидетел.
Томас преглътна.
— Не знам за какво говориш.
— Точно се връщам от Хруни, където говорих с баща ти. Ходих и до Алфабрека и се срещнах с фермерите, които са отишли с него да търсят доктор Асгримур. Те са те видели.
— Не може да бъде.
— Видели са тринайсетгодишно момче да се промъква във фермата през снега.
Томас се смръщи.
— Не съм бил аз.
— Не ли?
— Все едно. Защо му е на татко да убива доктора? Те бяха приятели.
Магнъс се усмихна.
— Заради пръстена.
— Кой пръстен?
— Пръстена, за който си говорил с Агнар.
— Изобщо нямам представа за какво говориш.
Магнъс се наведе напред и бързо зашепна на Томас:
— Виж сега, фермерите са видели баща ти да носи древен пръстен. Ние знаем, че баща ти е бутнал доктор Асгримур от скалата и е взел пръстена. А ти си видял всичко и си избягал.
— Той призна ли си? — попита Томас.
Магнъс видя, че в момента, в който изрече тези думи, Томас съжали за въпроса си — той означаваше, че има нещо за признаване.
— Ще признае. В най-скоро време ще го арестуваме.
Магнъс замълча и се загледа в Томас, който си играеше нервно с празната си чашка от кафе.
— Кажи ни истината, Томас. Няма смисъл да защитаваш баща си. Прекалено е късно за това.
Томас погледна към адвокатката си, която слушаше напрегнато.
— Добре.
— Разкажи ми — подкани го Магнъс.
Томас пое дълбоко въздух.
— Аз не бях там — каза той. — Не знам кого е видял фермерът, но не съм бил аз.
Магнъс бе изкушен да поспори по въпроса, но се сдържа. Първо трябваше да изкопчи цялата версия на Томас, а чак тогава да търси несъответствия.
— Дори не съм сигурен, че баща ми го е убил. Наистина. Но знам, че пръстенът е у него. Пръстенът на Гаукур.
— Откъде знаеш? — попита Магнъс.
— Той ми каза. Четири-пет години след това, бях на осемнайсет. Пазел го за мен. Разказа ми цялата история на пръстена — че бил същият пръстен като в Сагата за Волсунгите, че Исилдур го върнал обратно в Исландия и как Гаукур убил брат си заради него, а после го скрил. Дори веднъж ми го показа.
— Значи ти всъщност си го виждал!?
— Да.
— Пасторът каза ли как се е сдобил с него?
Томас се поколеба.
— Да. Каза, че с доктор Асгримур намерили пръстена по време на похода с бурята и че докторът го носел, когато паднал от скалата. Баща ми го взел от пръста на Асгримур.
— Докато е умирал в подножието на скалата!?
Томас сви рамене.
— Явно. Не знам. Или тогава, или когато се е върнал с фермерите и го е намерил мъртъв. Но едва ли би успял да свали пръстена от ръката му тогава.
— Това не те ли шокира?
— Шокира ме, да — Томас преглътна. — Баща ми винаги е бил особняк. Но стана още по-ексцентричен след като докторът умря. Плашеше ме, изпитвах страхопочитание към него. И все още го изпитвам. Пък и…
— Да?
— Ами, не бих се изненадал ако е направил нещо толкова ужасно, като да издърпа пръстен от ръката на умиращ човек.
— А ако е извършил убийство?
Томас се поколеба. Магнъс погледна към адвокатката му. Тя слушаше внимателно, но оставяше Томас да говори. От нейна гледна точка, положението на клиента ѝ можеше само да се подобрява.