Выбрать главу

— Може ли да вляза? — попита той.

— Не — каза Ингилейф. — Наистина се държа като идиот. Но като изключим това, ти имаше право. След няколко дни си тръгваш от Исландия. Няма никакъв смисъл да продължаваме да се обвързваме емоционално един с друг.

Магнъс премигна объркано.

— Точно така. Това се опитах да ти кажа, но не прозвуча толкова тактично. Обаче…?

Веждите на Ингилейф се повдигнаха.

— Обаче какво?

Магнъс искаше да ѝ каже, че наистина много я харесва, че иска да я опознае по-добре и че дори в това да няма никакъв смисъл, тя трябва да му даде един шанс. Но сивите очи бяха студени. Не, казваха те. Не.

Магнъс въздъхна.

— Много се радвам, че те срещнах, Ингилейф — каза той. Наведе се, целуна я леко по бузата, обърна се и изчезна в мрака.

Арни седна в колата си, паркирана неправилно пред голямата книжарница в центъра на града, и се обади в централата. Магнъс си бе тръгнал. Обади се на мобилния му телефон. Никой не отговори — беше изключен. Тогава се обади на сестра си.

— А, здрасти, Арни — каза Катрин.

— Да си виждала Магнус?

— Тази вечер не. Но може и да е тук. Чакай да проверя.

Арни нервно забарабани с пръсти по волана, докато сестра му отиде до стаята на Магнъс.

— Няма го.

— А да знаеш къде е?

— Че откъде да го знам!? — сопна се Катрин.

— Моля те, Катрин! Къде ходи Магнъс вечер? Не знаеш ли?

— Ами… май си пие бирата в Гранд Рок.

— Мерси! — Арни затвори и засили колата към Гранд Рок. Стигна там за две минути.

Трябваше да говори с Магнъс. Беше проверил. И наистина бе допуснал грешка. Вече знаеше кой е убил Агнар.

Спря колата на улицата пред бара и влетя вътре. Размаха значката си пред бармана и го попита дали е виждал Магнъс. Да, но си тръгнал преди петнайсетина минути.

Арни скочи обратно в колата и тръгна нагоре по хълма към църквата. Спря на едно кръстовище. Един мъж, облечен в раздърпана блуза с качулка, пресече на пътеката пред Арни. Беше над среден ръст, слаб, с кафеникава кожа и вървеше целеустремено. Арни го беше виждал някъде.

Това беше мъжът от летището. Американецът, когото литовският наркопласьор посрещна.

Улицата беше пуста. Мъжът беше ускорил крачка. Вдигна си качулката.

Когато Арни прекоси кръстовището, той видя Магнъс да се тътри нагоре по тротоара, провесил нос, умислен. Арни беше уморен. Отне му няколко секунди да осъзнае какво става. Наби спирачки, включи на задна и засили колата надолу по хълма. Спря аварийно в един паркиран автомобил и изскочи на улицата.

— Магнус! — извика той.

Магнъс се спря. Обърна се. Качулатият — също.

Мъжът беше само на двайсетина метра и държеше нещо в предния джоб на блузата си.

Арни се затича насреща му.

Качулатият се ококори. Арни видя как изважда пистолета си от джоба и го вдига.

Арни се хвърли върху мъжа. Чу се изстрел.

Магнъс се извъртя, когато чу сблъсъка на авто-брони. Видя как Арни изскочи от колата, чу го как му извика и после видя как младият детектив се хвърли върху мъжа с качулката.

Щом видя как Арни повали непознатия, Магнъс се затича към тях. Чу изстрела, приглушен от тялото на Арни. Мъжът се претърколи встрани и се обърна към Магнъс. Прицели се в него от легнало положение.

Магнъс беше на пет-шест метра от него. Нямаше шанс да стигне до мъжа, преди той да дръпне спусъка.

Между две къщи, от лявата му страна, имаше пътечка. Магнъс зави и хукна по нея. Прозвуча още един изстрел, който рикошира в сградата.

Магнъс се озова в задния двор. Напред и вдясно от него имаше други дворове. Той свърна надясно и се прехвърли през двуметровата ограда. В този момент се чу нов изстрел.

Но Магнъс не искаше да бяга от този мъж.

Искаше да го хване.

Един прожектор неочаквано се облещи в лицето на Магнъс и го заслепи. Явно беше в задния двор на по-заможна къща. Магнъс се огледа за възможно скривалище.

Преди фотоклетката да го засече, Магнъс забеляза, че прожекторът е на около метър навътре от оградата със съседния двор. Затича се право натам, стигна до оградата и клекна в плътната сянка. Нападателят не можеше да го види там срещу светлината на прожектора.

Мъжът прескочи оградата, приклекна и се заслуша. Тишина.

Магнъс дишаше тежко. Преглътна и се опита да се успокои, за да не го чуе нападателят.

Мъжът стоеше напълно неподвижно и се взираше в тъмнината. Магнъс осъзна, че е допуснал грешка. Мъжът не беше чул стъпки от тичащ човек.

Той знаеше, че Магнъс е в двора.

Магнъс смяташе да изчака мъжа да изтича покрай него и да му се хвърли в гръб. Но този план нямаше да успее.

За момент мъжът погледна право към Магнъс. Магнъс стоеше неподвижно и се молеше теорията му за светлината да се окаже вярна. И такава се оказа.