Разбира се, ако се намираха в нормална страна, Арни щеше да има пистолет, с който би могъл направо да обезвреди нападателя.
Макар да не беше изключително умен, Арни бе смел. Ако убиецът се бе забавил само за миг, планът на Арни щеше да успее. Но доминиканецът беше бърз и Арни пострада заради Магнъс.
Полицейският комисар беше извикал Магнъс в Рейкявик, за да му помогне да държи под контрол агресията, типична за големите градове. А Магнъс доведе тази агресия право до сърцето на Рейкявик, до сърцето на полицейското му управление.
От друга страна, тук Магнъс се натъкна на редица загадъчни смъртни случаи: доктор Асгримур, Агнар, пастрокът на Ингилейф.
В чакалнята влезе Катрин.
— Как е?
— Не знам. Засега нищо не казват.
— Обадих се на мама и татко. Пътуват насам.
— Съжалявам — каза Магнъс.
Катрин беше висока жена. Погледна Магнъс право в очите.
— Ти ли го застреля?
— Не.
— Тогава няма за какво да съжаляваш.
Магнъс ѝ се усмихна тъжно и сви рамене. Не възнамеряваше да започва спор с исландка точно в този момент.
Появи се една лекарка. Беше на четирийсет и нещо, изглеждаше уверена и компетентна, но и загрижена.
— Вие роднина ли сте? — попита тя Катрин.
— Аз съм сестрата на Арни, да.
— Изгубил е много кръв. Куршумът още е в тялото, точно до сърцето. Ще отворим, за да го извадим, но това ще отнеме време.
— Ще се оправи ли?
Лекарката погледна Катрин в очите, както Катрин бе погледнала Магнъс.
— Не знам — каза тя. — Има шанс. Голям шанс. Но повече не мога да кажа.
— Добре, не искам да ви бавя — каза Катрин. — Отивайте да оперирате.
Магнъс беше сигурен, че исландските лекари са компетентни, но не знаеше колко опит имат с огнестрелни рани. В Бостън например, повечето медици прекарваха петъчните и съботните нощи предимно в запушване на дупки от куршуми.
Нямаше смисъл да казва това на Катрин.
Пред вратата на чакалнята се разнесе глъчка и след миг вътре влезе Балдур. Магнъс знаеше как изглежда Балдур, когато е ядосан, но никога не го бе виждал толкова вбесен.
— Как е той? — попита Балдур.
— В момента го оперират — каза Магнъс. — Куршумът е още вътре и се опитват да го извадят.
— Ще оживее ли?
— Имало надежда — отговори Магнъс.
— А дано — каза Балдур. — Сега искам да си поговоря с теб. — Обърна се към Катрин. По лицето му бе изписано неодобрение, макар че Катрин не беше напълно окичена: по лицето ѝ имаше само няколко метални аксесоара. — Ще ни оставиш ли насаме?
Катрин свъси вежди. Магнъс усети, че полицаят веднага ѝ стана антипатичен, а и тя не беше в настроение да я командват.
— Хайде да излезем — каза Магнъс. — Тя има пълно право да е тук. Ела да поговорим отвън.
Балдур и Катрин обмениха хладни погледи и двамата мъже излязоха в коридора.
— Знаеш ли защо един от моите служители е прострелян? — попита Балдур. Лицето му беше само на сантиметри от Магнъс.
— Да.
— Да чуем?
— Аз съм свидетел по едно голямо дело за корупция в Бостън. Там има хора, които искат да ме убият. Доминикански наркопласьори. Затова се крия тук. Но ме намериха.
— И защо не си ми казвал това?
— Според полицейския комисар, колкото по-малко хора знаят за това, толкова е по-малък рискът от изтичане на информация.
— Значи той е знаел?
— Разбира се.
— Ако Арни умре, направо ще те… — Балдур се опита да измисли някаква убедителна заплаха.
— Вече се извиних на сестра му, сега ще се извиня и на теб — каза Магнъс. — Съжалявам, че доведох убиеца тук. Аз нося само неприятности. Трябва да се махна оттук.
— Трябва, да. И то веднага. Няма какво повече да правиш в болницата. Върни се в участъка и напиши доклад. Там те очакват.
Магнъс нямаше сили да спори. Много му се искаше да остане и да види какво става с Арни, но Балдур беше прав. Магнъс пречеше на всички и трябваше да си тръгне.
Подаде глава в чакалнята.
— Аз трябва да тръгвам — каза той на Катрин. — Обади ми се, като разбереш нещо. Каквото и да е.
— Плешивият гестаповец те изфъшка, а?
Магнъс кимна.
— Малко е изнервен. Разбираемо е.
— Хм… — Катрин не се впечатли особено. — Ще ти се обадя, добре.
Магнъс спа много зле. Слава богу, не сънува, но все чакаше телефонът да звънне. Напразно.
Стана в шест часа и се обади в болницата. Не искаше да звъни на мобилния на Катрин, за да не я събуди, ако изобщо е успяла да заспи. Операцията бе свършила, куршумът беше изваден. Арни бе загубил много кръв, но го стабилизираха. Лекарите бяха плахо оптимистични, като наблягаха на плахостта. Арни все още беше в безсъзнание.