Как да преодолее себе си и да се опита да го прелъсти? Но беше длъжна да го направи. Щеше да си спомни Гийом, да преживее още веднъж смъртта му и да намери сили да направи онова, което трябваше. Споменът за мъртвия щеше да й вдъхне увереност.
ВТОРА ГЛАВА
В удобния кабинет, разположен в задната страна на къщата на улица „Д’Анжу“, седяха двама мъже, които никак не си подхождаха. Външният министър Талейран и министърът на полицията Фуше. Талейран, елегантният аристократ, и бруталният Фуше се различаваха не само по външност, но и в избора на методите и похватите, които използваха. Ала и двамата се славеха като експерти в изкуството да се работи тайно, и двамата постигаха целите си по скритите, виещи се пътеки на интригата, веднъж дипломатично, друг път безмилостно прагматично.
След Наполеон двамата бяха най-влиятелните и могъщи мъже във Франция и в цяла Наполеонова Европа. В действителност обаче те почти никога не работеха заедно: всеки предоставяше на другия неговото поле на действие, всеки си завоюваше вниманието на Наполеон по свой начин. Но в тази студена януарска вечер в Париж, докато Наполеон подготвяше настъпление срещу руската армия в Източна Прусия, двамата се бяха събрали, за да обсъдят изпълнението на план, който беше в интерес на цяла Франция.
— Тази седмица е установила контакт с него при семейство Ванбруг в Кент. — Талейран глътна коняка си на един дъх и даде знак на госта, че може да напълни отново чашата си.
Дебелите, тромави пръсти на Фуше се сключиха около крехката кристална гарафа. Талейран огледа с отвращение изгризаните му нокти и черните косъмчета, израсли нагъсто по червената кожа, и забарабани по полираната облегалка на креслото си с фините, грижливо поддържани пръсти на изискан аристократ.
— Какво знае тя за Прайд? — попита Фуше и отпи голяма глътка от превъзходния коняк.
— Че е най-умният резидент на агентура, който се е раждал някога на английска земя… че досега не сме могли да се доберем до него… че тя трябва да успее.
— Точно така — да ни осигури възможност да се справим завинаги с него!
Талейран потрепери, макар и едва забележимо. Фуше беше такъв грубиян! Всъщност външният министър нямаше никакво намерение да отстрани завинаги Натаниъл Прайд, но Фуше не биваше да знае това. И за двамата беше изгодно да вкарат Габриел в английските тайни служби, затова се бяха споразумели да си сътрудничат и да осигурят необходимите средства. Фуше искаше двоен агент в Англия, за да нанесе опустошителни поражения на английските тайни служби. За разлика от него Талейран — много по-далновиден, — желаеше да си осигури непосредствена връзка с английското правителство. Затова се бе насочил към Натаниъл Прайд. Само Габриел можеше да го спечели.
За момента двамата с Фуше работеха заедно по изпълнението на опасния план. След време плановете на Фуше със сигурност щяха да се пресекат с неговите и тогава Талейран щеше да намери начин да го обезвреди.
— Наистина ли мислите, че жената ще се справи и ще проникне в организацията им? — Фуше зададе този въпрос, впил злобен поглед в домакина си.
Талейран кимна без колебание.
— През последните години Габриел е наш куриер и мога да кажа, че е смело и изобретателно момиче. Тя работи за нас още откакто се влюби в „Черния заек“. Сегашната й мисия изисква още много способности, но тя е жена със страстни убеждения и решителност, освен това жадува да отмъсти за убийството на любовника си. Знам, че ще успее.
— Бих дал всичко, за да разбера кой тогава го предаде — заяви Фуше с мрачно изражение. — В негово лице загубихме най-добрия си агент! По-дяволите, ще ми се да се изплюя от гняв!
Той събра устни и Талейран потрепери при мисълта, че думите му ей сега ще станат действителност, но за щастие Фуше се отказа и вместо това изпразни чашата си на един дъх.
За момент се възцари мълчание. Огънят в камината пращеше, а когато под вратата нахлу студен въздух, свещите в свещниците затрепкаха.
— Сега имаме възможност да извадим кестените от огъня — заговори след малко Талейран! — Габриел ще съумее да превърне недостатъците в предимства. Щом спечели доверието на Прайд, ще започне да ни доставя ценна информация, между другото и списък на английските агенти, които работят понастоящем във Франция. Ако Гийом е бил предаден от английски двоен агент в нашите редици, много скоро ще го открием.
— Сигурен ли сте, че Габриел няма свои… тайни?
— Абсолютно сигурен — отговори твърдо Талейран. — Никой не знае за връзката й със „Заека“. Любовта им беше известна само на мен. Знаете, че съм кръстник на Габриел. Баща й беше един от най-близките ми приятели и беше съвсем естествено да й предложа закрилата си, когато след революцията се върна от Англия. Тя се запозна с Гийом една вечер, когато той дойде на тайно посещение при мен, и двамата веднага се влюбиха.