Выбрать главу

Високомерното лице на Талейран за миг се помрачи. Не можеше да мисли без болка за любовта между двамата красиви млади хора, за властното взаимно привличане… това беше една от най-силните и най-объркани любовни връзки, които беше имал привилегията да насърчава.

Фуше не коментира. Знаеше, че в аристократичния свят се разиграват много подобни любовни афери, но никой не го признава открито.

— При страстна любов като тяхната Габриел много скоро разбра истината за дейността на Гийом, за начина, по който той служеше на Франция. Честно казано, склонен съм да мисля, че той с готовност й е разкрил тайните си… — Талейран се усмихна малко накриво, припомнил си как укори младия мъж в липса на дискретност, а Гийом защити страстно и себе си, и любимата си, и се оказа прав — тя не ги издаде.

— Габриел настоя да играе своя роля в тайните служби и „Заекът“ я обучи да работи като куриер. За да се прикрие, тя се включи по-активно в светския живот — като моя подопечна и като вдовица на измисления виконт дьо Бакьор, отнесен от лошата треска в имението си някъде на юг. Но истинският й живот си остана скрит за очите на обществото.

Той разпери ръце.

— Двамата се срещаха тайно и чакаха да дойде денят, когато ще заживеят заедно, без да се крият… ще се оженят и ще имат деца. — Той поклати глава. — Но не би.

— Прав сте — отвърна Фуше с нотка на нетърпение. Той не проявяваше глупава сантименталност. — Значи тя се съгласи да прелъсти онзи Прайд?

— Ако се наложи, ще го направи.

Полицейският министър се усмихна доволно.

— И вие сте студенокръвно животно като мен — отбеляза той и се надигна. — Нищо, че носите на главата си епископска митра.

— Аз съм бивш епископ — поправи го спокойно Талейран. Но съм човек, който обича страната си. Нали ще излезете през задната врата? — попита той с многозначително кимване.

— А коя друга? — отвърна рязко Фуше. — Заобиколени сме от подозрителни очи, а и императорът няма да се зарадва особено, ако узнае, че външният и полицейският министър се срещат тайно.

Талейран се усмихна одобрително.

— Напълно сте прав. Предполагам, че императорът ще се уплаши повече от съюз между нас двамата, отколкото от нов Трафалгар.

— И ще бъде напълно прав — заключи дълбокомъдро Фуше.

Когато вратата се затвори зад Фуше, Талейран се върна до камината. Двамата с полицая бяха малко странен впряг, но интригата, която разработваха, беше с огромен залог: император Наполеон трябваше да бъде свален от трона си. Двамата щяха да работят заедно за тази цел, да използват различните си техники и области на влияние и един ден усилията им щяха да се увенчаят с успех. Когато дойдеше този ден, съюзът им щеше да се разтури и двамата щяха да си съперничат за властта.

Талейран отпи глътка коняк и кимна замислено. Фуше знаеше тези неща не по-зле от него, но въпреки това беше готов да работи съвместно с вечния си съперник за бъдещето на Франция.

Светът има в излишък добри намерения, размишляваше Талейран, докато търсеше в библиотеката си новото издание на Волтеровия „Кандид“. Прелисти книгата, усмихвайки се на вечния пасивен оптимизъм на Панглос: „Всичко е добро в най-добрия от всички възможни светове.“ Критичното отношение спрямо тази специална философия беше нещо, което свързваше външния и полицейския министър на Наполеон. Винаги имаше пространство за промени.

В дома на семейство Ванбруг Габриел спеше съня на праведница и сънуваше само приятни неща, независимо от упорството на лорд Прайд. Събуди се, преди камериерката да й донесе горещ шоколад, и се почувства свежа, сякаш не беше прекарала част от нощта в катерене по стени. Скочи от леглото и разтвори завесите, за да види прекрасното зимно утро: бледото утринно слънце позлатяваше заскрежената морава под прозореца й, а по плочките танцуваха многоцветни искри.

Тя се наведе навън и се вгледа в отсрещната стена, обрасла с диви лози. Там беше прозорецът на Натаниъл Прайд. Дали го бе затворил, след като нощната му посетителка си бе отишла? В студената светлина на новия ден пътят по стената изглеждаше много по-опасен, отколкото през нощта, но тя изобщо не беше изпитала страх.

Габриел се извърна от прозореца едва когато камериерката влезе с чаша горещ шоколад и бисквити.

— Много рано сте станала, мадам — каза момичето и остави таблата до леглото. — Божичко, в стаята ви е студено като в гроб! Затворете, прозореца, моля ви, а аз ще разпаля огъня.