— Е, Натаниъл, Габи май е успяла да те умори? — Саймън се засмя, направи лек поклон и целуна братовчедката на жена си по бузата. Двамата с Джорджи бяха израснали заедно и той познаваше Габриел от ранната си младост.
— Уморих ли ви, лорд Прайд? — попита младата жена и се обърна към спътника си с високо вдигнати вежди.
— Не си струва да говорим за това, мадам — отвърна той, внезапно скован и церемониален. Ръката му освободи лакътя й. — Имаш ли малко време за мен, Саймън? Бих желал да поговорим на четири очи.
— Ела с мен, Джорджи. Ще си приказваме, докато се къпя — каза Габриел, когато двамата мъже изчезнаха в библиотеката. — Или не можеш да оставиш гостите си дори за един час?
Джорджиана поклати глава. В очите й светеше любопитство.
— В момента всички се обличат за вечеря. Освен това горя от желание да чуя как си прекарала деня с Натаниъл Прайд.
Габриел се засмя, хвана братовчедка си под ръка и двете тръгнаха към стаята й.
— Трябва да ти изповядам нещо, скъпа…
В библиотеката Натаниъл се отпусна на кожения диван и въздъхна доволно. Протегна крака към огъня и огледа покритите си е кал ботуши.
Без да си губи времето с формалности, той заговори по темата:
— Какво, по дяволите, си позволяваш. Саймън? Защо ми натрапваш тази необуздана жена?
— Какво, моля? За Габи ли говориш? — Саймън се обърна изненадано към него и остави бутилката, която бе вдигнал от масичката за сервиране. — Тя не е необуздана, Натаниъл. Признавам, че е малко рязка, но има в главата си много повече хладен разум, отколкото някои мъже.
— О, така ли? Как мислиш, този хладен разум ли я накара да се изкатери посред нощ в стаята ми по дивата лоза? Този хладен разум ли я тласна да прескочи триметрова каменна стена, сякаш е наръч дърва?
— Искаш ли бордо? — попита с усмивка Саймън. — Наистина ли влезе при теб през прозореца?
— Благодаря. — Натаниъл пое подадената му чаша. — Точно така, през прозореца. За да ми покаже онова смешно парче кадифе, и да изложи абсурдните си, налудничави идеи! Очевидно смята, че работата в тайните служби е увлекателна игра, размяна на тайни знаци и вълнуващи екскурзии. Разбери, Саймън, ти нямаш никакво право да ме поставяш в това неловко положение. Как си посмял да разкриеш самоличността ми на тази упорита, дръзка и необуздана жена?
След като каза всичко, което му тежеше на сърцето, Натаниъл се посвети на виното си.
Саймън седна в креслото насреща му и замислено отпи глътка вино.
— Но ти не си компрометиран, Натаниъл. Мисля, че ме познаваш добре и не би повярвал, че съм те разкрил без сериозна причина.
Той се облегна назад и си взе щипка емфие.
— Габи дойде при мен преди няколко седмици. Нали си спомняш онази интересна информация, която стигна до нас, че Наполеон се готви да нападне Сицилия?
Натаниъл кимна и в погледа му светна внимание. Британското правителство бе получило тази информация от неизвестен източник и тя му бе дала възможност да засили флота, който помагаше на бурбонския крал в Сицилия. Демонстрацията на сила накара Наполеон да се откаже (поне временно) от намеренията си.
— Е, тази информация беше от Габи. — Като видя смайването на приятеля си, Саймън си позволи една доволна усмивка. — Узнала я от Талейран и ми я съобщи като знак за готовността си да работи за Англия. Естествено аз обсъдих въпроса с Портланд и стигнахме до извода, че трябва да предоставим окончателното решение на теб. Ако откажеш да работиш с нея, аз лично ще гарантирам за дискретността й. Познавам я от осемгодишно момиченце. Тя е необикновена жена, много умна. Има силен дух, кураж и желание да работи за Англия.
— Признавам, че дамата притежава някои от тези качества… но знаеш, че аз никога не работя с жени. — Натаниъл стана да допълни чашата си.
— Всяко правило има изключение — отговори домакинът. — Опитай се да намериш друг агент, който да се движи в течи кръгове и има необходимите връзки. Тя има достъп до всички дипломатически, политически и светски салони в Париж. Талейран й е кръстник, приятелю!
— Значи тя е готова да предаде кръстника си? — понита скептично Натаниъл.
— Габи израсна в Англия — опита се да обясни Саймън. — Когато Талейран настоя да я прибере във Франция, беше много нещастна. Но той й беше настойник и тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Но никога не е криела коя страна смята за своя родина. Тя е англичанка по душа, Натаниъл.