— О, толкова се радвам, че са ви представили един на друг. — Лейди Джорджиана Ванбруг, красива жена, чиято приятно закръглена фигура беше обгърната в облак от люлякова органза, се появи безшумно. Тя хвана Габриел под ръка и се усмихна с искрената топлота и сърдечност, която изпитваше винаги когато приятелите й се забавляваха.
— Наистина е жалко, че Саймън трябваше внезапно да замине за града, лорд Прайд. Той ми възложи изрично да ви каза, че ужасно съжалява, дето не може да ви поздрави с добре дошъл в дома си. Но когато дългът го зове… — Тя се усмихна и вдигна белите си рамене, за да подчертае разкошната закръгленост на гърдите. — Увери ме, че ще направи всичко възможно, за да се върне утре навреме за вечеря.
Надали ще се намерят две толкова различни жени, размишляваше Натаниъл, докато двете дами стояха насреща му ръка за ръка: строго черно кадифе редом с въздушна люлякова органза. Високата, червенокоса Габриел с блед тен и високи скули, с разделена брадичка и тесен аристократичен нос можеше да се определи само като зашеметяваща, стига мъжът да харесваше ясно очертано лице, крива усмивка и висока, стройна като тополка фигура. Ако не, сигурно щеше да я определи като суха и лишена от очарование. За разлика от нея Джорджиана беше красива в традиционния смисъл на думата: с женствени извивки, розово-прасковен тен, малко, равномерно изписано лице и блестяща руса коса.
— Членовете на правителството не могат да разполагат свободно с времето си, особено когато страната с във война — отговори любезно Натаниъл.
— Говорите като човек, който знае как стоят нещата, лорд Прайд — подхвърли Габриел. — И вие ли се занимавате с правителствени работи?
Защо забележката й прозвуча така многозначително? Какво ли знае за мен? Той я погледна остро и срещна отново сдържания й поглед и леко кривата усмивка.
— Не. — Отговорът му прозвуча рязко. — Нямам нищо общо с това.
Усмивката й стана по-широка, сякаш се радваше на онова, което знаеше за него. Без да му отговори, тя се обърна към Майлс, който беше проследил словесния сблъсък мълчаливо, но с видимо задоволство.
— Утре ще отидеш ли на лов, Майлс?
— Ако и ти отидеш — отвърна младият мъж с галантен поклон. — Макар да се съмнявам, че мога да се сравнявам с теб. — Той се обърна към Натаниъл — Габриел е ненадмината ездачка и препуска непосредствено след глутницата кучета. Не ти препоръчвам да й позволиш да те предизвика.
— О, сигурна съм, че лорд Прайд ще прескочи всяка ограда, която му се изпречи на пътя — отвърна Габриел, все още широко усмихната.
— Досега не съм пропуснал нито една ограда, графиньо. — Натаниъл се поклони кратко и се отдалечи, скърцайки със зъби от гняв. За съжаление бе допуснал да бъде предизвикан, но заедно с това изпитваше нарастващо възхищение… почти като зайче, омагьосано от кобра, помисли си гневно той и взе нова чаша шампанско от предложената му табла. Габриел дьо Босер беше заобиколена от загадъчна аура.
— Ти май не хареса лорд Прайд, Габи. С какво те ядоса? — попита загрижено Джорджиана.
„О, знаеш ли, той е убиецът на човека, чийто живот означаваше за мен повече от собствения ми.“
— С нищо не ме е ядосал — отвърна тя с добре изиграно учудване. — Неучтива ли бях? Знаеш, че понякога не мога да си държа езика зад зъбите.
— Аз пък си мислех, че в лицето на Натаниъл ще намериш достоен партньор — подхвърли Майлс. — Сега обаче смятам, че той ще се окаже достоен противник. — Ухили се и допълни: — Първият рунд бе спечелен от теб, затова е добре да отида при него и да пригладя малко настръхналата му перушина.
Той се отдалечи, усмихвайки се доволно като човек, който се наслаждава на възможността да поразклати самоувереността на другите.
— Майлс е подъл — заяви възмутено Джорджиана. — — Натаниъл Прайд е най-добрият му приятел. Наистина не разбирам защо толкова му харесва да сее вражди.
— Божичко! — извика Габриел с престорена уплаха. — Трябва ли да помоля лорд Прайд за прошка? — Изражението на лицето й изведнъж се промени. В очите й светна топлота и тя се усмихна на братовчедка си. — Наистина не съм имала намерение да те поставя в неловко положение, Джорджи, като обидя госта ти.
— Глупости! — Джорджиана енергично махна с ръка. — И аз не го харесвам много, но той е близък приятел на Саймън. Очевидно имат някакви общи дела. — Тя вдигна рамене. — Предполагам, че лорд Прайд има някаква връзка с правителството, макар че упорито твърди обратното. Според мен е студенокръвен. Ако искаш да знаеш истината — този човек ме плаши. В негово присъствие винаги се чувствам смутена като хлапачка.