— Моля смирено за извинение, но не понасям игри на отгатване — заяви сърдито Натаниъл. Седна в леглото, без да изпуска пистолета, и се взря в тъмната фигура, чийто силует се очертаваше на фона на необичайно ярката лунна светлина. Значи аурата на злокобна загадъчност, която обкръжаваше Габриел дьо Босер, не е била продукт на въображението му. — Може би трябва да се чувствам поласкан — предположи ледено той. — Да вярвам ли, че ви е тласната необуздана страст, мадам? На това ли дължа честта да влезете в стаята ми по този необичаен начин? — Той присви очи и зачака отговора й.
За нещастие младата дама беше нечувствителна към иронията. Тя избухна в смях и смехът й беше толкова топъл и весел, че Натаниъл се почувства оскърбен. И заедно с това обезпокояващо привлечен.
— Не точно днес, лорд Прайд, но кой знае, може би бъдещето ни готви нещо по-добро. — Дяволитият отговор беше и дяволски безсрамен и за момент му затвори устата. Габриел извади нещо от джоба на полата си и го вдигна високо. — Аз съм тук, за да ви представя документите си.
Тя скочи от перваза на прозореца и се приближи до леглото — гъвкава фигура в черен костюм за езда и блестящо-бяла копринена блуза. Натаниъл се надигна и запали свещта, закрепена на таблата. Тъмночервената коса блесна под светлината. Тя му протегна ръката си, за да види какво има в шепата й. Малко парче черно копринено кадифе с назъбени краища.
— Прекрасно. — Загадката на вечерта най-сетне беше решена. Лорд Прайд отвори едно чекмедже на нощното си шкафче и извади малко пакетче. Разгъна го и Габриел видя вътре двойника на нейното парче кадифе. — Трябваше да се сетя — промълви с усмивка той. — Само една жена може да измисли такава абсурдна парола. — Взе парченцето кадифе от ръката й и го сложи до назъбения ръб на другото. Двете парчета образуваха квадрат. — Значи вие сте изненадата на Саймън. Нищо чудно, че беше толкова тайнствен.
Той се облегна на възглавниците и тясното му лице придоби скучаещо изражение.
— За съжаление си изгубихте времето, мадам. Аз не работя с жени и Саймън го знае много добре.
— Колко категорично го казахте — отвърна все така спокойно Габриел. — Жените са добри агентки. Мога да си представя, че имат други начини на действие и печелят с качества, които липсват на мъжете.
— О, разбира се! Жените имат неизчерпаем запас от трикове, никой не може да им го отрече — отвърна той все така скучаещо. — Но те са раними… много по-лесно може да им се причини болка.
Габриел вдигна рамене.
— Когато жената е поела риска и е готова да понесе последствията, вие вече не носите отговорност, лорд Прайд.
— Точно обратното. Всеки агент е част от сложно преплетена мрежа, всеки е зависим от другия. Моят опит показва, че жените не работят добре в група. Освен това не издържат на натоварвания. — Устните му се опънаха в тънка линия. — Сигурен съм, че ме разбирате.
Габриел кимна.
— Прав сте. При мъчения жените се поддават по-лесно.
— Така е — кимна той. — Жените рухват по-лесно под физически и психически натиск. При мъчения проговарят всички, но съществуването на мрежата и животът на членовете й често зависи от онзи допълнителен час, в който мъжът продължава да мълчи.
— Аз съм уверена, че имам също толкова сила, колкото повечето мъже — заяви твърдо Габриел. „И също толкова богат опит във вашия занаят, господин супершпионин!“ Но това беше само мисъл. — Имам възможност да се движа свободно между Франция и Англия — продължи настойчиво тя. — Говоря двата езика без акцент. — Приседна на ръба на леглото и на лицето й се изписа спокойна решителност, която още повече го обърка. Тази жена бе подбрала много умело всички обстоятелства, за да го постави в неизгодно положение. Глупаво беше да седи като инвалид в леглото само по нощница, докато тя…
— Прощавайте, но аз нямам доверие на жените — отсече сърдито той и започна да изброява качествата им на пръсти — Както вече казах, жените не работят добре в група; липсва им целеустременост; не могат да съсредоточат цялото си внимание върху конкретната задача: и най-общо, не са в състояние да проумеят значението и обхвата на една информация. Повтарям: аз не работя с жени.
„Още един мъж, заслепен от глупави предразсъдъци. Наистина се учудвам, че има такъв успех в занаята и всички го уважават.“
— С Талейран се познаваме много добре — продължи да излага предимствата си тя, сякаш не бе чула нищо. — Той беше близък приятел на баща ми и къщата му е винаги отворена за мен. Движа се в политическите кръгове в Париж и ме канят в двора. Познавам добре дори Фуше и мога да ви бъда много полезна, лорд Прайд. Според мен никой шпионски резидент не може да си позволи да проявява предразсъдъци спрямо жените, ако му се удаде случай да назначи агентка с моите предимства.