Но той си имаше принцип: не вземаше на работа жени. В стаята надвисна мрачно мълчание. Тази жена е напълно лишена от един от съществените признаци на женствеността, мислеше той: от слабостта и ранимостта, които обикновено свързваме с женския пол. Габриел дьо Босер беше гъвкава, силна, непоколебима, имаше даже чувство за хумор. Освен това притежаваше нещо, което той отдавна се беше научил да търси у добрите агенти: имаше вродената и решаваща способност да се огъва като върба от бурята. Всеки шпионин трябваше да прави завои, да променя светкавично позицията си.
Наистина, всяко правило си имаше изключения… но не и в този случай.
— Не оспорвам предимствата ви, но няма да наруша принципа си заради вас. Не работя с жени. Повече нямам какво да ви кажа. А сега ви моля да ми направите услуга и да си отидете. Не искам да бъда негостоприемен, но… — Той се опита да я отпрати с обходна маневра и вдигна подигравателно едната си вежда. Ала ако се беше надявал да я притесни, остана излъган.
— Е, добре. — Габриел стана от леглото му. — Тогава ви желая лека нощ, лорд Прайд. — Тя се запъти към вратата. — Надявам се, нямате нищо против да мина по нормалния път?
— Не — отвърна той и се възползва от случая да изрече едно справедливо оплакване: — Точно обратното. Може би ще ми обясните какво ви накара да проникнете в стаята ми по този необичаен начин? Какво, по дяволите, имате против вратите? Цялата къща спи.
— Реших, че така е по-интересно… по-забавно — отговори тя с вдигане на раменете.
— И по-опасно. — Гласът му прозвуча строго. — Това не е игра. Ние не вършим тази работа, за да се забавляваме. В тайните служби не поемаме ненужни рискове. Може да имате отлични препоръки, мадам, но очевидно не притежавате нужната предпазливост и интелигентност за нашата работа.
Габриел остана безмълвна с ръка на бравата, прехапала долната си устна. Беше й много трудно да прикрие гнева, който избухна в гърдите й при тази презрителна забележка. Той не можеше да знае, че оценката му е напълно погрешна. Тя никога, никога не поемаше ненужни рискове. Днешната й постъпка беше необходима част от плана й, но, разбира се, Натаниъл Прайд не биваше да знае това.
Стегна се и успя да отговори достойно:
— Аз не съм идиотка, лорд Прайд. Умея да правя разлика между игра и реалност. Тази вечер не рискувах нищо, затова реших да се пораздвижа, макар и по необичаен начин.
— Можехте да навредите на доброто си име — отбеляза той сухо. При тази забележка тя избухна в смях и той отново се почувства привлечен от топлия, чувствен звук.
— О, не — проговори през смях тя. — Цялата къща спи, вие сам го казахте. А даже някой да ме беше видял да се катеря по стената, със сигурност нямаше да познае в мен контеса Дьо Босер. Права ли съм? — попита тя почти кокетно и посочи облеклото си.
— Зависи. Ако човекът, който ви види, ви познава добре… — отвърна все така сухо Натаниъл. Никой не би забравил жена като Габриел, след като я е видял веднъж в този костюм.
— Е, нали нищо не се случи. — Тя поклати пренебрежително глава. — Но напълно разбирам опасенията ви, сър.
— Това ме радва. Макар че всъщност няма никакво значение. Лека нощ. — Той духна свещта и се отпусна в леглото.
— Лека нощ, лорд Прайд. — Вратата се затвори зад нея. Натаниъл дълго лежа по гръб, загледан в мрака. Надяваше се, че това е краят на отношенията му с Габриел дьо Босер. Утре щеше да си поговори сериозно със Саймън. Какво си въобразяваше приятелят му, как смееше да действа зад гърба му! Да окуражава една млада жена да се включи в английската шпионска мрежа! Дамата със сигурност имаше някакви романтични, объркани представи за тази в най-добрия случай мръсна и опасна дейност, а горкият Саймън винаги е бил податлив на женската убедителност.
Габриел спря за момент в коридора. Бавно разхлаби стиснатите си в юмруци ръце и няколко пъти вдиша и издиша дълбоко, за да отпусне схванатите си мускули. Беше сигурна, че лорд Прайд не е забелязал вълнението й. Въпреки това цялото тяло я болеше, сякаш мускулите й бяха завързани на възли. Накрая господинът щеше да я приеме. Трябваше да я приеме. Саймън й бе казал, че трябва да се въоръжи с търпение и да апелира към нетрадиционните черти на характера му, за да преодолее ожесточената съпротива. Тази нощ бе направила първата стъпка, утре щеше да последва и втората.
Но колко трудно й беше да потушава бушуващия в сърцето й гняв и потребността да го нарани, както той бе наранил Гийом! Не, ръката, която уби любимия й, не беше неговата, но убийството бе извършено по негово нареждане. Той не е познавал Гийом, не е знаел дори истинското му име, но е наредил да го премахнат.