С извънредните пълномощия от Главна прокуратура Турецки почти напълно изключи местните агенти от разследването на политическите убийства. Членовете на група „Пантера“, начело с полковник Попов, намериха доказателства за злоупотреби и пране на пари в търговска банка „Грот“, свързана директно със ССК. Ако следователите тръгнеха по тази следа, не след дълго можеха да предявят обвинения на краевите ръководители за престъпления в особено големи размери. Изводът не бе утешителен: старши следователят от Главна прокуратура и хората му се готвеха за решителни действия срещу организираната престъпност и мафиотските босове, корумпираните чиновници и незаконно забогателите „нови руснаци“.
След това думата взе Доктора. Речта му не само успокои краевите началници, но дори ги въодушеви. Гагарински подчерта, че в настоящата ситуация в Русия ще оцелеят само енергичните, волевите, умните хора, които не отстъпват назад. Той ги успокои, че всички въпроси, свързани със сенчестите икономически структури в областта и преди всичко ССК, ще бъдат уредени в Москва. „Пантера“, разбира се, разполагаше с огромни пълномощия, но и тя действаше по заповед отгоре. А по нейния ръководител вече се вършеше много работа. При последните думи върху лицето на началника на ФСС се появи кисело изражение.
От какво сте недоволен, господин Макеев? — навъси се Доктора.
— „Пантера“ е на подчинение на секретаря на Съвета за сигурност — отбеляза унило генералът. — Вие не знаете ли що за човек е той?
— Секретарят се назначава и сваля от президента — отговори Доктора.
Останалите се спогледаха неуверено.
— А що се отнася до Турецки — обади се Кръстника, — ви съветвам повече да не му обръщате внимание. Юсин клин избива.
Доктора говори още десетина минути за предстоящия конгрес, който, ако минеше както бе заплануван, щеше да има огромно значение за цялата страна.
— Какво може да се случи? — попита с основание Маркуша. — Нашите ведомства — кимна той на Макеев — гарантират за реда.
— Щом гарантирате, значи няма за какво да се безпокоим — отговори Доктора след кратко мълчание. — Ще добавите ли нещо, Георгий Василиевич?
— Само едно. Ако се стигне до открит сблъсък като в Татарка, използвайте оръжие — каза Кръстника, огледа хората си един по един и добави: — Да се стреля и по едните, и по другите.
След срещата началниците се окопитиха, разбраха, че песента им още не е изпята съвсем, нещо повече, отново придобиха увереност в своята непогрешимост и в правилността на избрания път, ясно съзнаваха, че зад тях стои сила, способна да укроти не само някакъв старши следовател, а и самия секретар на Съвета за сигурност.
Град Ставропол
Г. Г. Латишов, член на следствената група от Главна прокуратура на Руската федерация, разпита заподозрения Василий Прокофиевич Зимовец, роден 1970 година, украинец, завършено средно образование.
Въпрос: Следствието разполага с данни за съучастието ви в умишленото убийство на прапорщик Гришчук. Какво можете да ни кажете по същината на делото?
Отговор: Лично аз не съм го убил, но ако действията ми се определят като съучастие, нямам нищо против.
Въпрос: В какво конкретно се изразиха вашите действия?
Отговор: Най-напред искам да заявя, че нито старши лейтенант Коротков, нито сержант Канюка са виновни, и ви моля да отмените постановлението за тяхното задържане.
Въпрос: Вашите конкретни действия?
Отговор: Както вече сигурно знаете, някъде около четирийсет минути преди да се обади полковник Сизов, арестантите от дванайсета килия зашумяха, искаха да отидат до тоалетната. Ключовете от килията бяха у мен. Извеждах ги аз, както е прието, по един. Единият от тях настоя да поговорим…