Въпрос: Какво ви съобщи задържаният от дванайсета килия?
Отговор: Изнасилили сестра ми… Били са четирима. Единият от тях, по-точно първият, е бил Гришчук.
Въпрос: Какво направихте по-нататък?
Отговор: Не заключих вратата на дванайсета килия и на един от задържаните предадох ключа от килия тринайсет, където се намираше Гришчук.
Въпрос: Не мислите ли, че арестуваният е можел да наклевети Гришчук?
Отговор: Не, показаха ми снимка. Не мога…
Въпрос: Какво имаше на нея? Познахте ли някого?
Отговор: Сестра си и Гришчук. Но запомних физиономиите и на останалите трима!
Въпрос: Защо не докладвахте на командира, старши лейтенант Коротков?
Отговор: Първо се сетих за това, но после се отказах.
Въпрос: Защо?
Отговор: Ако бях доложил на началството, нямаше да удушат Гришчук.
Въпрос: Желаехте ли смъртта на Гришчук?
Отговор: Да, бях бесен, исках да го убият.
Въпрос: Откъде знаехте, че арестантите от дванайсета килия възнамеряват да го убият?
Отговор: Един от тях ми каза.
Въпрос: Познавате ли го?
Отговор: Да. По-рано той живееше в нашия блок, Иван Цигикало. Не знам къде живее сега, но според слуховете, някъде около Кисловодск.
Въпрос: Разбирате ли, че сте извършили длъжностно престъпление?
Отговор: Тогава не ми беше до това. Сега, естествено, го разбирам и осъзнавам вината си.
Въпрос: По какъв начин вратата на дванайсета килия се оказа отново заключена?
Отговор: След пристигането Коротков и Канюка аз взех ключовете и я заключих. Но първо надникнах в тринадесета килия.
Въпрос: И какво видяхте там?
Отговор: Трупа на Гришчук. Беше удушен.
Въпрос: Кога доложихте за случилото се и на кого?
Отговор: Веднага след като открих трупа. Докладвах на старши лейтенант Коротков.
Въпрос: По чия заповед бяха пуснати задържаните?
Отговор: По заповед на подполковник Сизов, който пристигна в управлението, след като Коротков му се обади по телефона.
Въпрос: В колко часа стана това?
Отговор: Не знам. В това време ние се намирахме в кабинета на прокурора от следственото управление на Главна прокуратура Чирков.
Показанията са записани правилно и впоследствие са прочетени от мен.
В. Зимовец
Разпита води следовател Латишов
Турецки отмести листовете с протокола от разпита и погледна въпросително Глеб.
— Сестрата на Зимовец разпозна Гришчук по снимката от служебното му досие — каза Глеб.
— Тя разпитана ли е?
— Заповядайте — подаде протокола от разпита Глеб.
— Зверове — изскърца със зъби Турецки, като прехвърли показанията на момичето. — Явно сержантът си е признал, след като го е прочел?
— Тъй вярно.
— Какво предлагаш?
— Сержант Зимовец да бъде освободен срещу подписка да не напуска града.
— Зимовец е запомнил добре останалите трима…
— Аз все пак бих го освободил.
— Съгласен — отговори Турецки, след като помисли малко. — Промени мярката за задържане с подписка да не напуска града. Какво ще кажеш за изчезването на подполковник Сизов?
— Майор Богданов твърди, че Сизов е в Татарската гора.
— За гъби ли?
— Най-вероятно в мазето на горския или на някоя вила.
— А къде е сега Алексей Иванович?
— Чака да завършим разговора си.
— Покани го.
— Тъй вярно. Между другото, той има предложение.
— Старата кримка е решил да си припомни оперативното минало? — усмихна с Турецки.
— Сам ще ви го каже.
След приятелската размяна на поздрави Турецки мина на деловата част.