— Бих искал да науча с какви материали разполагате по делото на Колесниченко.
— Какво точно те интересува? Икономическите престъпления или убийствата?
— Второто.
— Ето как стоят нещата. Не можем да арестуваме Колесниченко, нямаме доказателства, макар всички следствени материали да говорят, че е замесен. Имаме показанията на Супрун, снимките на вилата, където е държан Супрун, записан е разговорът му. Мисля, че днес, ако моят стажант се постарае, ще се изясни и въпросът за подполковник Сизов, дясната ръка на генерал Маркуша. Неговите показания, безспорно, ще хвърлят светлина върху политическите убийства… Можем да предявим обвинение на губернатора за злоупотреба с властта. Подписът му стои върху доста документи, свързани с прането на пари през търговската банка „Грот“.
— Дълга история — въздъхна Кроткия. — Хванаха някои да изнасят валута от Кремъл и пак нищо, всичко си е постарому, живеят си живота, а това… — махна с ръка Кроткия, после внимателно погледна Турецки. — Намираме се в твърде затруднено положение, Александър Борисович, макар че си вярваме, в това не се съмнявам. Но работата е там, че нямаме право да говорим открито…
— Досещам се какво искаш да кажеш, Алексей Петрович — стана сериозен Турецки.
— Ще ви кажа само едно нещо: имате право, че човекът, който е снимал на вилата, не може да попадне в кадър.
— Разбрах.
Турецки помълча, размишляваше какъв въпрос да зададе на Кроткия, за да не попадне в небрано лозе, но така и нищо не измисли и си призна откровено:
— Довечера при мен трябва да дойде София Андреевна.
— Вече ви казах, че не знам за кого работи. Със сигурност не съм имал връзка с нея — усмихна се Кроткия.
— Въпросът е изчерпан — каза Турецки. — Но мисля, че това не е всичко, за което искаше да поговорим.
— Ако нямаме достатъчно основания да арестуваме са мия губернатор, може да арестуваме друго ръководно лице. Но ще се наложи да поработите, Александър Борисович.
— Винаги съм готов, като пионерите!
— Веднъж споменахте, че се предвижда участие на Фьодор Степанович в телевизионно предаване, нали?
— Ще стане.
— Кога?
— В деня на откриване на конгреса.
— Отлично! Надявам се, че изказването ще е откровено?
— Супрун ще разкаже всичко, както е било.
— Ето и първата задача. Да се осигури присъствието на делегатите.
— Може да стане така, че в този момент в цял Кисловодск да изгорят бушоните — усмихна се Турецки.
— Няма да мине.
— Повече ме интересува личността на губернатора — Турецки прехвърли разговора на друго.
— Ами помислете, Александър Борисович…
— Доста ръководни лица са по-важни от губернатора — въздъхна Александър.
— Но не всички имат отношение към убийствата.
— Гоша Гагарински, Доктора — рече Турецки.
— Нямам думи, господин Турецки! — разпери ръце Кроткия. — Ето какво означава да говориш със схватлив човек!
— За какво да го арестуваме, Алексей Петрович? Какво престъпление е извършил?
— По-добре кажете как, а за какво… Времето ще покаже. Вие трябва да присъствате непременно на откриването на конгреса. Разбирам, че имате строг график на работа, но както се казва, трябва, приятелю, трябва!
— Ще дойда, разбира се — съгласи се неохотно Турецки.
— Ще долетите — поправи го Кроткия. — Осмелих се, Александър Борисович, казах на губернатора, че с голямо удоволствие ще прекарате заедно трийсет-четирийсет минути в неговия вертолет.
— Така — обади се Турецки. — Пак сте поели ангажименти в мое отсъствие… И за какво разговаряхте с губернатора?
— За възможността за сътрудничеството с фирма „Север“, която аз представлявам според официалната легенда.
— Вероятно разговорът е бил интересен — рече язвително Турецки.
— Да, срещата беше полезна не само за фирмата, но и лично за мен. Нали нямате нищо против, Александър Борисович?
— Та той няма да е сам във вертолета!
— Нали ви казах, с вас.
— А къде ще се дянат прокурорът, Макеев, помощниците, заместниците?
— Те не са делегати на конгреса. Във вертолета ще бъдете вие, той и охраната, вашата и на губернатора.
— Добре — съгласи се Турецки. — Все едно някога трябва да разговарям с него.
— Време е да тръгвам. — Кроткия стана.