Част трета
Конгресът
1.
Стажантът от следствения отдел на Главна прокуратура Глеб Латишов проведе разпита на подполковника професионално. Сизов даде собственоръчни показания за нощното обаждане по телефона и си призна, че е позвънил на старши лейтенант Коротков и му е съобщил за несъществуващо произшествие. Подполковникът се предаде след прослушването на лентата с разговора на Сизов с генералите Маркуша и Макеев за подробностите за убийството на Приходко. От записа ставаше ясно, че именно на него е било възложено да преговаря с убиеца по прякор Барса. Глеб се възползва от това, че Сизов видимо започна да нервничи. Най-накрая подполковникът потвърди писмено, че разговорът с Макеев и Маркуша наистина се е състоял, а той по-късно се е срещнал и преговарял с убиеца на Приходко.
Турецки получи от помощниците си последните доклади един час преди да излети за Кисловодск, но успя да ги разгледа внимателно. Нареди на майор Голованов да пристигне със своите подчинени в Кисловодск, като не забравят да вземат със себе си стажанта Латишов, а той тръгна за военното летище, където го очакваше губернаторът Колесниченко.
Вертолетът беше обзаведен с всички удобства. Килими, удобни седалки и масички, салонът беше разделен на две със завеси от кожи на северни елени. Отпред се настаниха Колесниченко и Турецки. На тяхната масичка имаше вино и плодове. Зад тях се разположиха сътрудниците на „Пантера“, начело с Игор Падерин, и охраната на губернатора.
— Радвам се, че най-после успяхме да се видим — започна разговора Колесниченко.
От последната им среща на вилата на Маркуша бе изминало доста време и Турецки забеляза, че губернаторът изглежда по-добре, торбичките под очите му бяха изчезнали и беше по-уверен. Пък и тонът, с който Колесниченко започна, никак не хареса на старши следователя и затова отговорът му прозвуча малко грубо.
— На какво толкова се радвате, Николай Михайлович?
— Пак намесихте работата — направи гримаса Колесниченко. — Сега разбирам с каква цел сте решили да се качите на моя вертолет…
— Мога и да помълча. Има вино, пълно е с мезета, а вие знаете, че обичам да си пийвам!
— И никога не се напивате — одобри губернатора.
— Да ви налея ли?
— Разбира се, не само вие обичате виното — засмя се Колесниченко.
След незначителните фрази разговорът все пак се прехвърли на темата, която интересуваше и двамата.
— Много неща открихте, Александър Борисович — рече Колесниченко.
— Какво имате предвид?
— Да речем ССК.
— Около ССК работиха сътрудниците на „Пантера“.
— Но под ваше ръководство!
— Под ръководството на полковник Попов. А аз работих по делата, които са ми възложени.
— И какъв е успехът?
— Разследването още не е приключило…
— А уверен ли сте, че ще да приключи?
— За вас, Николай Михайлович, командировката в Москва се е оказала полезна — намекна Турецки. — Личи си дори по външния ви вид.
— И се надявам да не е към по-лошо?
— Изглеждате по-отпочинал.
— Добре ви информират за работите в Москва — отбеляза губернаторът, след като помълча малко.
— Да, така е.
— То е ясно. Където и да отида, навсякъде ме следва опашка!
— Вероятно не без причина — усмихна се Турецки.
— Слушайте, нима сериозно мислите, че съм замесен в убийствата? — зададе директно въпроса си Колесниченко.
— Нали ви казах, разследването не е приключило.
— Бабини деветини! — обади се Колесниченко и изпи чашата вино на един дъх.
— Всичко е възможно — сви рамене Александър Борисович. — Убити са кандидатите, а не губернаторът.
— А защо да ме убият?
— Досещате се каква е причината за техните убийства?
— Нищо не се досещам! Виждам, че секретарят на Съвета за сигурност заплашва, вашият полковник Попов не излиза от кабинета ми, разпитва, души наоколо…
— Полковник Попов е идвал в кабинета ви само два пъти — уточни Турецки. — Как сте със съня, Николай Михайлович?