— Какво мислиш, Игор? — обърна се към Падерин Александър.
— Нямам нищо против. И на мен ми писна от хотели.
— Отиваме!
— Тогава след мен! — заповяда Колесниченко.
Един младеж отиде при Турецки.
— Здравейте, Александър Борисович — рече той и кимна на Падерин като на познат. — Колите са до гарата. Имате запазени стаи. Чакам по-нататъшни указания.
— Ще тръгнем след губернатора — каза Турецки.
Александър хареса тъста още от първите му думи. Той стоеше до портата на доста голяма тухлена къща, пушеше лула, но не някаква вносна, а саморъчно направен казашки чибук и неодобрително гледаше колоната от коли. Беше висок на ръст, с мустаци и светлосини очи.
— Микола, изгубил си си ума — рече той и посочи колите. — Защо е тази навалица?
— Водя ти квартиранти. Ще ги приемеш ли?
Старецът погледна внимателно Турецки, охраната, застанала скромно по-отстрани, и се усмихна, като оголи удивително бели и здрави зъби.
— Нека влизат.
И като махна за довиждане на зетя, отвори портата.
— А тези да продължават нататък. И ти, Микола, върви. Няма какво да плашиш хората.
— С моя тъст няма да скучаете — рече Колесниченко на Александър. — Такива работи ще чуете за мен… Остап Бендер ряпа да яде!
— Да се запознаем — затвори портата стопанинът. — Нараз Данилич.
Гостите се представиха един по един и домакинът на всеки повтаряше името си, докато се ръкуваше.
— А сега ме наричайте по народному — Данилич — усмихна се възрастният мъж. — Кой от вас е главният касапин?
— За какво става дума? — попита Падерин.
— Трябва да се заколи един овен…
— Не, Данилич, извинявай! — не го доизслуша подполковникът. — Нашата специалност е друга.
Останалите също отказаха.
— Ех, това ми били войници! — снизходително поклати глава старецът. — Няма начин, ще трябва сам… И петелът не мога да ви поверя. Таисия! Жена ми, Таисия Серафимовна — поясни пред гостите. — Таисия!
— Идаа! Идаа!
От лозето излезе жена, не млада, но червендалеста и без нито една бръчка на лицето.
— Имаме гости, Таисия.
— Гостите са винаги добре дошли.
— Заколи един петел, че виж и някоя пуйка!
— Тези до теб не са ли мъже, а?
— Ами, интелигенция!
Като гледаше старците и слушаше беззлобните им закачки, на Турецки изведнъж му стана леко и той дори почувства благодарност към губернатора Колесниченко.
— Хайде, момчета, да пием по едно вино! Добре дошли! Носи, Таисия!
Откриването на конгреса бе определено за десет сутринта в бившата партийна резиденция. Залата, където трябваше да заседават делегатите, не беше голяма, но побра всички поканени и дори журналистите. Те бяха доста по-малко от тези, които неизменно присъстваха на конгресите, провеждани в Москва, но представителите на основните медии все пак бяха налице. Делегатите и гостите на конгреса бяха известни хора. Начело на правителствената делегация бе първият вицепремиер, на президентската — шефът на президентската администрация, пристигнаха всички големи банкери без изключение, няколко военни с генералски чинове, директори на заводи и промишлени сдружения.
Откриването започна с руския химн, бе прочетено приветствието на президента, което се посрещна с бурни аплодисменти. Пръв взе думата Юрий Андреевич Потапов.
Турецки не откъсваше поглед от президиума на конгреса — хора, които до голяма степен решаваха съдбата на страната — и не можеше да си обясни защо те са тук, а не по затворническите нарове. Например Потапов. Умен и хладнокръвен мошеник, бандит, рушветчия, убиец, а на всичко отгоре дава съвети, учи те да живееш. Губернаторът на Ставрополския край Колесниченко, генералният директор на ССК Миша Мусолини, вицепремиерът, човек с бледо, ледено лице и непроницаем поглед, срещу когото Главна прокуратура бе завела дело за милиони долари, отклонени от държавната хазна. Наистина, делото бе преустановено, но един ден щеше да дойде и час за разплата. Турецки знаеше и за десетки подобни случаи с министри и финансисти… Но какво от това?
Речта на господин Потапов бе кратка, но внушителна. Поставените пред партията задачи бяха просто грандиозни. В противовес на другите партии РПДР не претендираше за власт, макар на всички да бе известно, че който плаща, той поръчва музиката. А партията възнамеряваше да плаща много. Само за тази година се предвиждаше да изплати всички задължения по закъснелите работни заплати, петкратно увеличение на пенсиите, отпускане на кредити за реформа на армията, разширяване на частните земеделски стопанства, като за целта бъдат закупени малогабаритни селскостопански машини и така нататък…