— Е, стига де — почука по масата Меркулов. — Александър Борисович, да отидем да се разтъпчем. — Да — поклати глава Меркулов, когато излязоха от бара. — Или нервите ти не са в ред, или караш открито, право в очите…
— Карам открито. И от самото начало… Костя, как се озова тук?
— Доскуча ми. — Меркулов се огледа, понижи глас: — Да се махнем по-далеч от греха. Не ми харесва тук, Саша.
— Ела да отидем в кръчмата. Такава кръчмичка съм намерил… Чудо!
— Да вървим.
Както винаги, охраната се показа незабелязано, а Падерин учтиво отвори вратата на колата.
— Добре дошли, Константин Дмитриевич!
— Благодаря, Игор.
— Към кръчмата ли?
— Ще се пропиеш с него, Игор — въздъхна Меркулов и кимна към Турецки.
— Може — отговори сериозно Падерин. — След тази командировка ще си взема отпуска. Да се оправя.
Мазето наистина се оказа уютно, чисто и съвсем празно, ако не се брои собственикът.
— И кога успя да намериш това прекрасно място? — смая се Меркулов. — Ако не се лъжа, за втори ден си в този град?
— Колко му е — весело се обади Турецки. — Федя! Кана вино и домашно сирене!
Меркулов също изпи чаша от гъстото червено вино.
— Не вино, а амброзия — похвали го той. — Значи си минал в настъпление?
— Няма друг начин.
— Преди да тръгна, бях при секретаря на Съвета за сигурност.
— Мрачен и сериозен ли беше?
— Сериозен — да, мрачен — не. Държи се много уверено. Нещо повече, поиска оставката на вътрешния министър.
— От президента ли?
— Няма от кого друг. Но той не обича такива номера.
— Чух, че секретарят няма да се задържи много в кабинета си?
— Ти само си чул, а аз знам със сигурност. Не повече от два-три дни. А може и още днес да изхвърчи. Не се знае с кой крак ще стане президентът…
— По-точно какво ще му изпеят рано сутринта…
— Предупредили са го.
— Кой?
— Приятели.
— И какво?
— Вярва на президента.
— Да предположим, че оставката вече е факт. Аз какво да правя?
— Това, което си правеше. Изпълнявай задълженията си. Имаш достатъчно време, Саша. Докато дойде друг секретар, докато се ориентира в делата… Има време.
— Не съм сигурен. Новият секретар ще отмени пълномощията ми още първия ден.
И Александър разказа на Меркулов за речта на Потапов и за подозренията, които се породиха у него.
— Това трябваше да се очаква — не се учуди Меркулов. — Парите са в криминалните структури и те работят, трупат лихви както в нашите банки, така и в чужбина. Правителството също има доста средства, но те отиват за пенсии, стипендии, заплати, за армията и така нататък, може дълго да се изброява. Нищо чудно, че са решили да вземат парите от криминалните структури на всяка цена. Друг е въпросът дали ще стане…
— Няма да стане. Повечето от чиновниците вече са хващани на местопрестъплението, корупцията е достигнала небивали размери, а народът мълчи. Хората вече на никого и на нищо не вярват.
— Там е тя — усмихна се Меркулов. — Ако правителството угоди на армията, ако се вярва на думите на господин Потапов, че още през тази година народът ще бъде нахранен, то има шанс да се спаси Русия, но само в случай че се обединят държавните и криминалните средства. После ще започнат сблъсъци между Кръстника и правителството и ще спечели този, след когото ще тръгне армията.
— Прекалено е сложно — усмихна се Турецки. — Аз съм на друго мнение.
— И какво е то?
— Страната вече е криминализирана, властта е в ръцете на хора, които не знаят какво правят и се страхуват от едно — от нов Стенка Разин.
— Ами ако знаят?
— Ако знаят, ще трябва пак да се връщам в редовете на комунистите. Те поне заявяват открито, че Америка и Западът заедно с нашето собствено правителство правят от Русия своя суровинна база, а хората роби.
— Народът не е равнодушен, Саша. Той чака. Познавам не малко честни хора в правителството и в президентското обкръжение. Пък и самият президент не може да бъде упрекнат в корупция. А народът чака, защото не иска да получава водка с купони и да виси с часове на опашка за месо… Помниш ли времето, когато хората се биеха пред магазините и разграбваха всичко! Освен това именно комунистите научиха народа да бездейства, научиха го на мързел и пълна безотговорност. Престъпниците не се появиха от нищото, те бяха подготвени от десетките години безправие и страх.