Фьодор Степанович не се изложи. Цялата история със задържането и временното пребиваване във вилата на губернатора край Минералните бани получи гласност. Водещият се оказа разтропано и умно момче.
— Не мислите ли, Фьодор Степанович, че отвличането ви е свързано с губернатора?
— Мога само да повторя това, което вече казах. Закараха ме на вилата извън града, като преди това ми биха приспивателно.
— Не смятате ли, че отвличането ви е дело на хората, извършили убийствата на кандидатите за поста губернатор?
— Умният и сам ще се досети, а за глупците е безполезно да казвам — усмихна се Супрун.
— Павел Андреевич — обърна се към Голованов водещият, — противопоставянето между вас и губернатора Колесниченко продължава вече две години. Това не са ли брънки от една верига?
— Без съмнение — отвърна кметът. — В ход е добре обмислена операция за физическото унищожаване на хора, способни да отстояват идеи, противоречащи на възгледите на губернатора за развитието на края. Очевидна е и бавна, но упорита дейност към опорочаване на местните ръководители. Впрочем аз се интересувам не толкова от личността на губернатора, колкото от силите, стоящи зад него.
— И що за сили са това?
— Вече неведнъж съм говорил за корумпираността на нашите правозащитни органи. Вижте, не е разкрито нито едно убийство. Нещо повече, прави се всичко възможно, за да се скрият следите. Безследно изчезват свидетели. Наскоро в предварителния арест на милицията бе удушен прапоршчик Гришчук, участвал в отвличането на Фьодор Степанович Супрун. А като става дума за непосредствените изпълнители на убийствата, то те са свързани с престъпните организации.
— Излиза, че правозащитните органи са свързани с криминалния свят?
— Никога не съм крил това. Но и никога не съм го твърдял за всички служители без изключение. Повечето от работещите в милицията и прокуратурата са честни хора. Доказва го работата им.
— „Имате предвид разследването, с което се занимава старши следователят по особено важни дела Александър Турецки?
— «Имам предвид десетките служители на правозащитните органи, които работят за разкриване на убийствата и по разследване на икономическите престъпления в нашия край. Турецки дори да е гений, нищо няма да направи, ако е сам.
— Имаме още няколко минути до края на предаването. Чуйте краткото интервю, което успяхме да вземем от старши следователя от Главна прокуратура Александър Борисович Турецки.»
На екрана се появи хотелът и застаналият на мраморните стъпала Турецки, заобиколен от охраната. Към него тича журналист, когото Игор Падерин ловко пресреща.
— Пусни го, Игор — казва Турецки. — Слушам ви.
— Телевизионна програма «Часът на кмета». Аз съм водещият Нилов. Александър Борисович, как върви разследването на политическите убийства?
— Малко по малко.
— Подполковник Сизов арестуван ли е?
— Подполковник Сизов е арестуван и дава показания.“ — „За убийството на Гришчук ли?
— Откъде черпите информация?
— Имаме свои канали. Но моля ви, Александър Борисович, отговорете на въпроса ми.
— Не само за убийството на Гришчук.
— В Ставрополски край са арестувани няколко от големите местни ръководители и президентът на банка «Грот». Какво може да ни кажете за това?
— Нищо. А за ареста на директора на банката научавам от вас.
— Благодаря ви.“
На екрана отново се появиха водещият, Головачов и Супрун.
— В днешния ни разговор участваха кметът на града Павел Андреевич Головачов и кандидатът за губернатор Фьодор Степанович Супрун. Водещ Владимир Нилов.
Предаването завърши с кадри от митинга на площада на някакво градче. На трибуната стоеше усмихнатият Супрун. Като фон звучеше песента „Вставай, страна огромная“.
— Смело момче е този Нилов — одобри Турецки. — Какво ще кажеш, Костя?
Меркулов не отговори.
— Сега я загази зетят! Ще види едно губернаторстване! — раздаде се възмутеният глас на домакина. — Ще стяга торбата със сухарите, да го вземат мътните!
— Домакинът — прошепна на Меркулов Турецки. — Назар Данилич.
— А пък аз, момчета, ви напалих банята. Както поръчахте… Охо, ние имаме нови гости! — видя Меркулов старецът. — Назар Данилич.