— Разбирайте го в прекия смисъл — отговори Турецки.
— Защо сте посетили преди отпътуването си Юрий Андреевич?
— Заради статията в един вестник.
— Журналистите сега пишат каквото им падне! Ако и за мен се появи подобна статия, също ли ще дойдете?
— Но вие не сте лежали в затвора, Сергей Владимирович! — усмихна се широко Турецки. — И между другото, за първи път посещавате благодатния Ставрополски край, а Юрий Андреевич е идвал тук безброй пъти!
— Всички старши следователи ли са толкова нахакани? — на свой ред се усмихна шефът на администрацията.
— За съжаление, не всички.
— Да се върнем на Признатите бандити… И много ли са тук?
— Мога да ги изброя.
— Ако обичате.
— Серьога Прошин, Левитан, директор на фирма „Аист“, която влиза в орбитата на всеизвестната ССК, Филимон Старчук, по прякор Стареца, ръководи търговско-промишлена корпорация в Изобилное, генералният директор на ССК Михаил Юсин, известен като Мусолини, той е и кандидат за губернатор, и най-сетне вашият съсед Григорий Василиевич Архипов, Кръстника — главата на всички мафиотски структури в Русия.
— Моят съсед? — ококори се Сергей Владимирович.
— Вилата му е на сто метра от вашата.
— Вашето отношение към конгреса на РПДР?
— Отрицателно.
— Ако може по-подробно…
— За по-подробно и нощта няма да ни стигне — усмихна се Турецки. — В Ставрополския край работи следствено-оперативна група „Пантера“…
— Един от нейните ръководители сте вие — вметна Сергей Владимирович.
— … която е установила следното: Ставрополският край е избран да стане полигон за по-нататъшно разгръщане на криминалните структури във всички региони на страната. Точно затова е създадено акционерно дружество „Ставрополски стокопроизводителен комбинат“ с филиали във всички големи градове, в това число и в Москва. Второ. Под прикритието на ССК се извършват престъпления, свързани с търговия на оръжие, идващо от Чечня и складовете на армията, с разпространяването на наркотици на територията на Русия. Трето. През търговска банка „Грог“ и не без съдействието на московски търговски банки са изпрани и прехвърлени в чужбина стотици милиони щатски долари. Четвърто. Корумпираността на местните чиновници е достигнала застрашителни размери, което заплашва устоите на държавата.
— И всичко това е подкрепено с доказателства? — попита Сергей Владимирович след продължително мълчание.
— В следственото дело са събрани доста доказателства. Докладът за резултатите от следствието, подписан от мен и полковник Попов, е изпратен на главния прокурор.
— Ето защо е пристигнал Константин Дмитриевич!
— Вероятно — повдигна рамене Турецки.
— Документите са си документи, но аз се интересувам от личностите.
— Кой по-конкретно?
— Например този… Как му беше името? Мусолини!
— Той беше в президиума заедно с вас.
— Браво! — учуди се Сергей Владимирович. — Доколкото си спомням, кметът говореше за честните служители на правозащитните органи. И според него повечето били такива.
— Без местните сътрудници „Пантера“ нямаше да се справи така бързо с поставените задачи.
— А Мусолини седи в президиума!
— Ако не се лъжа, вие сте били икономически директор?
— Да, навремето ръководех област…
— Помните ли стария Фунт от „Златният телец“?
— Спомням си го…
— Ние сме арестували десетки души, но това са все хора като Фунт, които доброволно излежават присъдата вместо Мусолини, Фараона, Левитан и другите босове на престъпния свят. И повярвайте, в затвора си живеят доста добре. Естествено, не в отделна килия, с компютър, телефон, ресторантско меню, както е бил Кръстника, но не ходят да секат дърва, не ядат затворническите буламачи, а най-главното — излизат на свобода след две-три години, макар да са получили максимална присъда. Системата е съвършена, а освен това е пълно с желаещи, защото след това със „заплатата“, отпусната от бандитската каса, могат да си живеят царски.
— Значи зад гърба ми ще продължава да има хора като Мусолини? — пошегува се Сергей Владимирович.
Турецки искаше да подхвърли, че те отдавна са, но каза друго:
— Да, докато се издават укази за борба с престъпността, които на практика не действат.