— Какви мерки можете да предложите? Разстрел ли? Вече го пробвахме, И ето къде сме сега!
— При Сталин, през петдесет и първа ги разстрелваха. И оттогава чак до осемдесетте години не сме и чували за бандитски групировки.
— Живеем в друго време.
— Разбира се — усмихна се Турецки.
— И все пак бих искал да чуя защо се отнасяте така отрицателно към създаването на партията. Аз разговарях с някои от ръководителите на предприятия и те ми направиха добро впечатление. Нима всички са корумпирани, крадци и престъпници?
— Не съм казвал нищо подобно — възрази Турецки. — Убеден съм, че сте говорили с наистина честни ръководители, защото крадците и престъпниците няма да започнат да обсъждат с вас проблемите на страната. Те отдавна са обсъдили всичко с доктор Гоша.
— Кой е той?
— Известният учен и специалист, докторът на икономическите науки Георгий Гагарински.
— Чел съм статиите му в икономическите списания и лично го познавам.
— И какво мислите за него?
— Той е един от най-добрите умове в областта на икономиката. Това е не само мое мнение, но и на много специалисти в сферата на икономиката.
— Георгий Гагарински е мозъкът на всички престъпни синдикати в Русия и живее в съседната вила, заедно с Кръстника. Мога да изброя десетки не по-малко известни икономисти от Георгий Гагарински, които никой не иска да слуша. Наистина те не живеят с Кръстника.
Сергей Владимирович помълча.
— Картинката хич не ми харесва — каза той тихо.
— Старах се да бъда откровен с вас, Сергей Владимирович — рече Турецки. — Естествено, според възможностите си.
— Благодаря…
— Ще разрешите ли един въпрос?
— Питайте.
— Имате много помощници, експерти по различни въпроси… Нима са по-глупави от директора на военния завод в Самара?
— Директорът от Самара бе един от първите, които дойдоха при мен — отговори началникът на президентската администрация. И като помълча, добави: — А моите помощници и тези на президента не са по-глупави от онзи директор, повярвайте.
— Благодаря ви — подаде ръка на събеседника си Турецки и извади от куфарчето папка с грифа на Главна прокуратура. — Тук са само пет страници. В доклада много сбито, но с всички необходими цифри, е изложена същността на работата, извършена от група „Пантера“. Моля да я предадете на президента.
— Президентът ще я прочете — отговори Сергей Владимирович и пое документите. — Обещавам ви твърдо.
— В такъв случай лека нощ — усмихна се Александър.
— Надявам се, че тук се намират и материалите за убийствата? — попита Сергей Владимирович.
— Не. Само документите по ССК и филиалите му.
— Добре, останалото ще предам устно.
— Няма смисъл — отговори Турецки.
Сергей Владимирович дълго гледа в очите събеседника си, после му подаде ръка.
— Желая ви успех, Александър Борисович.
Когато Турецки влезе в хотелската стая, Меркулов се надигна от дивана и кимна към бутилката „Абсолют“ на масата.
— Наливай!
— И на теб ли? — учуди се Александър.
— И на мен!
— Виждам някогашния Костя! Същия, при когото отидох на стаж — каза весело Турецки и отвори бутилката.
— Как е твоят стажант, моето протеже?
— Нямам думи. Морска пехота, черен пояс, латински и характер, не ти е работа! Отказа да дойде тук…
— Значи ми е направил услуга… — усмихна се доволно Меркулов.
— Освен това е от Степное!
— Не съм знаел, че е учил латински, но прочетох, че е роден казак. Затова го изпратих… Докладвай.
Турецки разказа много кратко за срещата с началника на президентската администрация и отбеляза, че Сергей Владимирович му е направил нелошо впечатление.
— Щом е обещал, президентът ще я прочете. Сергей Владимирович си държи на думата… — Меркулов потупа книжата. — Утре сутринта заминавам за Ставропол. Позвъни на когото трябва, нека да приготвят материалите.
— Глеб Глебович ще свърши всичко. Той е в моята стая.
— А сега върви в двеста и девета. Алексей Петрович те чака…
Александър Борисович очакваше от Кроткия какво ли не, всякаква откачена постъпка, но това, което видя, го смая. На масата в стаята седеше самият старши лейтенант Сидорчук.
— Здравейте, Александър Борисович. Полковник Николай Седих — представи се „Сидорчук“ и се надигна от мястото си.