— Добър вечер… — не можа да отговори веднага Турецки, огледа масата и се усмихна. — Добре сте се наредили.
— Почиваме си след работа — обясни Кроткия.
— И каква беше тя?
— Такава, че е грехота да не се полее — намигна Кроткия. — Имаш още една неочаквана среща…
— Аз, разбира се, ще пия и само за първата изненада, но имам желание да науча и втората.
— Не го измъчвай, Альоша — помоли Николай. — А и времето лети…
— Доктор Гоша е на ваше разположение, Александър Борисович — поклони се Кроткия.
— Не вярвам, момчета… — пророни Турецки, оглеждайки събеседниците си. — И къде е сега?
— На сигурно място.
— При момчетата на Грязнов — смили над Турецки Николай.
— Е… сега вече съм спокоен.
— Предаването изигра своята важна роля — рече Кроткия. — Не говоря за твоето италианско интервю.
— Защо пък италианско? — учуди се Турецки.
— Само италианските детективи дават интервюта или пред хотел, или на излизане от съдебната зала. Във всеки трилър го има.
— Може би ще ми разкажете…
— Давай, Николай — каза Кроткия.
— Няма смисъл да обяснявам кой съм, нали? — попита Седих.
— Очаквах да ми дадете знак, а когато получих касетата, всичко ми стана ясно. И освен това никога не съм забравял думите на директора на ФСС за секретния агент.
— Не сте ли използвали касетата?
— Чаках.
— Ето че дочакахте. — Полковникът извади от джоба на сакото си малък целофанов пакет. — Тук ще намерите липсващия материал.
От разказа на Николай Седих излизаше, че всичко е станало много просто. Грязнов и Кроткия неслучайно са били в компанията на банкерите. По-късно се преместили във вилата на Кръстника, където гледали телевизионното предаване. Кръстника възприел предаването спокойно, дори прекалено, но изопнатите лица на банкерите представлявали доста любопитна гледка, особено след интервюто със старши следователя. Не се развълнували особено от въпросите, свързани със ССК. Били свикнали с подобни истории и знаели как да осигурят безопасността си, но за мокрите си сделки е можело да изгърмят. Най-неочаквано поведението на доктора на икономическите науки Георгий Гагарински се променило. Видимо пребледнял, станал и излязъл.
— Останалото бе въпрос на техника — усмихна се полковникът.
— Кротов, Грязнов… Та те са се издали! — развълнува се Турецки.
— Не, стояха, пиеха и хапваха заедно с Кръстника.
— Значи всичко е било предварително замислено?
— Решението да арестуваме Доктора дойде внезапно. Но все пак успяхме да се споразумеем.
— Значи и вие си стояхте там и си пийвахте?
— За мен добрата компания е много важна — усмихна се полковникът. — Да кажем, че имахме възможност да се видим. И двамата много добре разбирахме как стоят нещата. Нали някога съм бил подчинен на Алексей Петрович.
— Не ми се вярва, че Доктора се е предал само с уговорки — каза уверено Турецки.
— Нямаше избор.
— Това вече е нещо друго!
— Не се съпротивлява дълго. Учените са странни хора… Вероятно неочаквано разбра къде е попаднал. Кой знае? Всичко е възможно. Не е ли така?
— Може би — съгласи се Турецки.
— Сигурно. Кръстника има добра охрана. Би ми било невъзможно да изляза от вилата. Доктора ме изведе.
— Значи охраната знае за изчезването ви?
— Какво говорите! Доктора съумя да направи така, че никой нищо да не забележи.
— Много сте рискували, когато сте участвали в отвличането на Супрун — отбеляза Александър след кратко мълчание.
— В противен случай щеше да има четвърти труп.
— Можете и да не ми отговаряте, но бихте ли ми обяснили защо Кръстника ви покани?
— С удоволствие — отговори спокойно Седих. — Но не ми се обяснява.
— Тогава недей.
— Мога само да подскажа. Всички хора са смъртни, в това число и вие, Александър Борисович.
— Отлично обяснение!
— След четирийсет минути излитаме за Москва — обяви полковникът, като погледна часовника си.
— Кои? — Турецки застана нащрек.
— Аз и Георгий Гагарински.
— Искаше ми се да поговоря с него…
— Ще имате такава възможност, когато се върнете в Москва. И после това, с което разполагате — той удари по пакета, — няма да го чуете. Най-вероятно изобщо няма да го чуете. Доктора е умен човек, но и неговата глава се пообърка. — Полковникът пак удари по касетите. — Време е да се сбогуваме.