— Колата ми е пред входа.
— Благодаря — отвърна полковникът с едва доловима ирония. — Няма смисъл да ни изпращате.
— М-да — рече Турецки, когато останаха двамата. — Умно момче имаш за помощник, Алексей Петрович…
— На вилата на Кръстника беше София Андреевна — каза Кроткия.
— С господин Акимов…
— Не го видях.
Като разбра, че Кроткия няма настроение да продължи разговора, Турецки му пожела лека нощ и излезе от стаята.
Щом се върна в къщата на тъста, Турецки се затвори в стаята си и до два часа през нощта гледа и слуша записите на касетите. Да, полковник Седих здравата е поработил. Старши следователят по особено важни дела Турецки получи солидни основания, за да подведе под отговорност ръководителите на правозащитните органи и губернатора на Ставрополския край. Имаше улики и срещу лицата, директно замесени в убийствата.
2.
Сутринта на заседанието на конгреса местата на първия вицепремиер, шефа на президентската администрация и на министрите останаха празни. Из залата упорито плъзна слуха, че са отлетели за столицата. Отсъствието на банкерите също се набиваше на очи. Заседанието се водеше от председателя на РПДР Станислав Станиславович Акимов. Делегатите насочиха въпросите си към него. Но и самият председател бе в пълно неведение и затова се обърна за помощ към Юрий Андреевич Потапов.
Потапов съобщи, че ръководните служители наистина са отлетели за столицата, но заминаването им няма нищо общо с вчерашното телевизионно предаване. Още преди седмици било ясно, че те не могат да отсъстват от Москва повече от един ден.
Залата зашумя. Акимов получи малка бележка, която прочете високо, след като строго почука с чукчето по медната дъсчица.
— Минута внимание, господа! Постъпи следното съобщение: „Уважаеми господин председателю! В залата присъства старши следователят от Главна прокуратура Александър Турецки. Той може да внесе яснота в спорния въпрос.“ Подписът не се чете. И тъй, господа, да дадем ли думата на следователя Турецки?
В залата се разнесе ръкопляскане, някои от делегатите дори затропаха с крака.
— Предлагам за гласуване! — извика Акимов. — Кой е съгласен да дадем думата на господин Турецки? Има ли против? Мнозинството подкрепя предложението! Къде сте, Александър Борисович?! Заповядайте на трибуната!
Ако в този момент Потапов бе край председателя, щеше да вземе мерки да предотврати изказването на следователя, но миг преди това при него дойде млад мъж, прошепна му нещо и съветникът на президента забърза към изхода. Наистина, в президиума беше и губернаторът Колесниченко, но той бе доста далеч от Акимов. Освен това вниманието му беше приковано върху Юрий Андреевич, който в момента разговаряше с началника на охраната на Кръстника.
Ах, ти, Кротов! — помисли без злоба Турецки, стана от мястото си и тръгна към трибуната. — Направи ми услуга.
Александър огледа делегатите в залата. Повечето бяха замрели в напрегнато очакване, някои изглеждаха равнодушни, а мнозина го гледаха откровено злобно.
— За разлика от господин Потапов аз не знам какви са били плановете на ръководните лица. Но подозирам, че те разполагат с много по-подробна информация, отколкото стана известно в предаването, излъчено снощи по телевизията — започна Турецки. — Радвам се, че повечето от вас се съгласиха да ме изслушат. Повярвайте ми, това обстоятелство ми дава допълнително сили, за да доведа докрай работата, с която съм се заел. За съжаление в момента не мога да ви кажа нищо повече.
Когато се връщаше на мястото си, Турецки видя Слава Грязнов, вдигнал до ухото мобилния телефон, улови погледа му, разбра всичко и излезе бързо във фоайето. Веднага се появи и Грязнов.
— Обади се Голованов — съобщи той. — Във вилата на Кръстника става нещо.
— Сякаш не знаеш какво — усмихна се Александър. — Нали твоите момчета арестуваха Доктора Гоша?
— Моите — засия Грязнов. — Кроткия заповяда да мълча… Затова се изказах така неясно.
— Кротов ли изпрати бележката?
— Той. Браво на него!
— Заслужава поздравления — отговори Турецки след кратък размисъл. — И какво е решил Голованов?