— Чака указания от мен — рече Слава. — А аз от теб.
— Вчера забеляза ли жената? — попита Саша.
— София Андреевна ли? На такава жена само слепец няма да обърне внимание! Бива си я Маша, ама не е наша!
— А чия е? — поинтересува се Александър, стараеше се да бъде равнодушен.
— Тръгна си с Кръстника — подсмихна се Слава, погледна приятеля си и промени тона. — Красива жена е София Андреевна…
— Да тръгваме — отсече следователят.
Колесниченко не издържа и напусна президиума. Потапов изглеждаше спокоен, но често си дърпаше от цигарата, което издаваше вълнението му.
— Доктора и старши лейтенант Сидорчук са в Москва — каза Юрий Андреевич в отговор на въпросителния поглед на губернатора и погледна часовника си. — Сега вероятно е в кабинета на директора на ФСС. Излетял е със специален самолет от военното летище.
— Това е краят — пророни тихо Колесниченко.
— Ще видим — отвърна съветникът на президента. — Но положението е сериозно. Какво вдигат врява там?
— Турецки ги разбуни. Просвети неграмотните, че високите гости са отлетели за Москва именно заради телевизионното предаване. А и освен това…
— Николай Михайлович, не го усуквай…
— Разполагали, както се изрази Турецки, с по-подробна информация.
— Кой му даде думата?
— Председателят.
— Идиот — изсъска Потапов и се вслушва в шума от залата. — Да вървим. Трябва да ги успокоим.
— Има ли смисъл? — измърмори Колесниченко и веднага млъкна, забелязал студения поглед на Юрий Андреевич.
— Все още не са ни притиснали до стената — озъби се Потапов, погледна обезкуражения губернатор и се усмихна. — Стегни се, Николай Михайлович. Това още не е краят…
Седнал в дълбок фотьойл, Кръстника поред оглеждаше хората си — Майстора, Гарвана, Фараона, Шамана, Борсука и Миша Мусолини, насядали около него в полукръг. Той ги извика веднага след като научи за изчезването на Доктора и Сидорчук. Нямаше кого да обвинява за случилото се, освен себе си. Прибра старши лейтенанта, макар че някои от хората му — Борсука и Мусолини — бяха против. Но Кръстника уважаваше професионалистите, а по цял свят убийци като Сидорчук се броят на пръсти. И мафиотският бос основателно смяташе, че старши лейтенантът ще му потрябва. А сега мислеше как да разпредели наказанията, че да не засегне хората си и да не падне в очите им.
— Вижте какво, братя — каза той, — първо ще послушам вас. Бездруго всичко е ясно. Кой ще започне пръв?
— Шамана или Фараона — обади се Борсука. — Те са по-образовани…
— Хайде, Шамане — заповяда Кръстника.
Речта на Шамана напълно обърка останалите, започна на английски, после мина на френски, вметна няколко думи на немски и накрая огледа снизходително приятелите си.
— Преведи — настоя Борсука. — Какви ги издрънка…
— Казах, че моят живот основно минава на Запад, а там на деловите хора не им пука дали я има някаква партия или не, само работата да върви — преведе Шамана. — И аз лично съм съгласен с тях.
Той засегна най-важния въпрос и всички го разбраха, но не бързаха да излязат със собствено мнение.
— Фараоне, ти какво ще кажеш?
— Съгласен съм с Шамана. Мога да повторя същото на арабски — усмихна се Фараона.
— Ами ти, Майсторе? — обърна се към побелелия мъж Кръстника.
— В Москва и Питер могат и да не разберат защо беше цялата тая дандания.
— Не разбрах — рече Кръстника.
— На тях не им е нужна партия! — кимна към Шамана и Фараона Майстора. — А какво казваше Доктора: крайната цел е властта и партията… Това е… Как беше? Най-краткият път към властта! Горе няма да го разберат, нито в Москва, нито в Питер.
Гарвана си замълча, затова пък Борсука дръпна цяла реч.
— Тия ходят по чужбина, на запад и на изток — кимна към Шамана и Фараона. — Ядат и пият със златни прибори и чукат вносни мадами. А аз трябва да давам обяснения!
Компанията зашумя. Дори Кръстника се усмихна накриво.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Как какво?! Те там подписват нещо, а тук хвърчат глави! За една седмица двеста трупа! В Татарка вчера погребаха четирима.
— Говори по въпроса! — най-накрая го прекъсна Кръстника.
— По въпроса — Мусолини беше прав! Главата трябва да се премахне, Турецки. Ще повикат, ще пошумят и ще се успокоят. Какви хора сме ликвидирали и ни се е разминавало! Ако не му откъснем главата, такива ще ги сътвори, че не можем се оправи! Виж само колко ченгета докара в Кисловодск?! И то не какви да е — барети! А за партията и аз не знам какво да кажа…