Като чу името си, Миша събра смелост и внимателно вдигна ръка.
— Говори — каза Кръстника.
— Господа, изгоряхме! „Пантера“ си свърши работата. Мен — като генерален директор на ССК — Турецки може да ме арестува всеки момент. Друг въпрос колко може да ме задържи в ареста, но не за това ми е думата.
— Ти си кандидат за губернатор, никой не може да те арестува — вметна Шамана.
— Аз подкрепям Борсука. Турецки трябва да изчезне. И колкото по-бързо, толкова по-добре — завърши Мусолини.
Кръстника огледа сподвижниците си.
— Братя, изслушах ви. И ето отговора ми. Доктора сега сигурно дава показания в някой кабинет. Но какво толкова може да каже, което ченгетата, министрите и секретарят на Съвета за сигурност да не са знаели? Ами нищо. Ние сме силата и те прекрасно го разбират, но не могат да направят нищо. Нещо повече, започват да работят с нас: на конгреса пристигнаха най-важните членове на правителството и президентския апарат. Вярно, че сега подвиха опашки и си заминаха за Москва, защото не се знае как ще погледне на всичко това президентът. Но искам да ви уверя, че те ще положат огромни усилия, за да го успокоят. Не е в техен интерес да раздухват работата. Ще потулят всичко. А партията, братя, действа отдавна. Сега е регистрирана официално и в този смисъл конгресът изпълни задачата си. Няма да посмеят да я закрият. Пък и за никого не е изгодно.
— Я виж как се е научил! — възхитено прошепна на Гарвана Борсука.
— Що се отнася до старши следователя Турецки — мина на другия въпрос Кръстника — тук нещата са по-лоши… В Кисловодск, Барсуче, има не само униформени и цивилни ченгета. В града е пълно с хора на полковник Грязнов и „руски вълци“. Само да посмееш да го пипнеш и ще те разпилеят на парчета! За тях няма закони… Така че мислете.
— Може ли? — надигна се Фараона. — Какво иска Турецки? Наказание. Да му помогнем ли?
— Това вече е по-интересно — усмихна се Кръстника. — Значи така. Първо. Партията да се смята за създадена. Второ. Засега следователят да не се закача. Трето. Да му помогнем да накаже виновниците за убийствата. Това е.
— И кого ще очистим най-напред? — попита делово Борсука.
— Този, който е в лапите му — усмихна се Кръстника.
Борсука се усмихна с разбиране.
Турецки и Грязнов не успяха да заминат. Разбира се, попречи им пак Кроткия. Той забеляза, че приятелите са напуснали залата, и побърза след тях.
— Момчета, накъде? — извика Кроткия след двамата.
— Около вилата на Кръстника има шумотевица — поясни Грязнов.
— Нека шумят. Какво ви пречи?
— Така е — кимна Грязнов. — Не ми влиза в работата… Ако щат, да си откъснат главите!
— Не се вълнувайте, Александър Борисович — обърна се към Турецки Кроткия. — Там всичко е спокойно. Съветвам ви да се върнете в залата. Мисля, че ще ви бъде интересно.
— Не знам какво ще каже Грязнов, но аз отивам в бара — каза Александър. — Трябва да се освободя от стреса, който получих благодарение на вашата бележка.
— Получи се доста добре — усмихна се Кроткия. — Господин Акимов желае да поговори с вас.
— Нека слезе в бара — отвърна Александър.
— И вие ли отивате в бара? — този път Кротов се обърна към Слава.
— Естествено — намигна той.
Станислав Станиславович влезе в бара след около половин час и веднага дойде на масата, където се бяха разположили Турецки и Грязнов.
— Запознай се, Станиславе — кимна към Слава Турецки.
— Грязнов — надигна се леко полковникът.
— Акимов.
— Писателят? — направи се на учуден Слава. — Много ми е приятно!
— Минало е вече — усмихна се Станислав Станиславович. — Но и на мен ми е приятно, че сте чели моите произведения.
— Е как, че може ли! Дори съм ги изучавал!
— Слава е полковник от МВР. За него е полезно да изучава вашите книги — поясни Турецки.
— Бих искал да си поговорим с теб на четири очи… — смути се Акимов.
— Нямам тайни от Грязнов — усмихна се Александър. — Все едно, ще му предам нашия разговор! Така че давай смело!
— Бих искал да се запозная с подробната информация, с която разполагат ръководните длъжностни лица.