— Ще ти съобщя, Станислав, много повече, и то с голямо удоволствие. Какво ще пиеш?
— Благодаря — отказа Акимов.
— Тогава за твое здраве! — пресуши чашата следователят, помириса лимона и вдигна поглед към председателя на новата партия. — Слушай, Станислав Станиславович, и запомняй. А главното, направи си изводите. Попаднал си в лапите на Признати бандити, обикновени престъпници, което е още по-опасно, свирепи хищници от подземния свят… Наркотици, оръжие, хазартни игри и така нататък. Включително и убийства.
— Могат да ни чуят — нервно просъска Акимов.
— Точно затова говоря. Виж. — Турецки взе лимона, изцеди го и го хвърли в пепелника. — Такава е твоята бъдеща съдба, скъпи Станислав Станиславович.
— Не вярвам.
— Станислав, рядко греша — сериозно каза Александър.
— Според мен той изобщо не греши — подкрепи приятеля си Слава.
— Чу ли? А полковник Грязнов знае какво говори… Ти си един изстискан лимон. Мислиш ли, че не са предлагали на други?
— Не знам.
— Предлагали са. Нямам право да назовавам имена, за да не пострадат честни хора, но ми повярвай. Господин Потапов и другите около него са се възползвали от твоето… дори не знам как да се изразя по-вежливо…
— По онова време имах материални затруднения — подсказа Акимов.
— Може и така да се каже. Господин Потапов и компания, възползвайки се от временните ти материални затруднения, са те въвлекли в огромна престъпна авантюра, която цели преминаването на властта в гангстерско-мафиотските структури. Доволен ли си от отговора ми?
Станислав Станиславович си наля водка в чашата и я изпи на един дъх.
— Ние не пием така — поклати укорително глава Грязнов. — Това вече не е за удоволствие, а чисто пиянство…
Към масата се приближи разтревоженият подполковник Падерин.
— Александър Борисович, за момент. — Той го отведе настрани и тихо прошепна: — София Андреевна е загинала. При автомобилна катастрофа.
Това беше прекалено дори за човек като Турецки. Той видимо пребледня и се хвана за гърдите. Падерин подкрепи шефа си.
— Сърцето ли?
— Ще мине. Викай Грязнов. Тръгваме.
На пръв поглед катастрофата изглеждаше като обикновено пътно произшествие. Соня излизала на шосето от малка уличка и според катаджиите е карала с нормална скорост — под шейсет. Шофьорът на камиона, изплашен, пребледнял младеж на двадесетина години, не приличаше на престъпник. „Ще разследваме случая — каза на Турецки майорът от КАТ. — Но по принцип работата е ясна. Дамата е бързала за някъде и не е преценила възможностите си.“
Соня лежеше на тревата, покрита с бял чаршаф. Александър отиде и откри лицето й.
— Ако сте със слаби нерви, не ви съветвам да… — предупреди го съдебният лекар.
Турецки дълго гледа спокойното лице на Соня и изведнъж забеляза обеците й, които бе оставила в хотелската стая. Той внимателно ги свали от ушите и извика майора.
— Майоре, отбележете в материалите по делото, че обеците са иззети от служителя на Главна прокуратура Турецки. Взел ги е за спомен.
— Слушам.
В колата следователя отвори обеците, като показа мълчаливо на Грязнов записващото устройство.
— Имаш ли нужната апаратура?
— Не. Попитай Кроткия.
— Не искам да се връщам при онази сган!
— Той кара зад нас. Звънни му.
Прослушаха касетата със записания във вилата на Кръстника разговор в хотелската стая на Алексей Петрович.
— „Бързала е… — спомни си думите на майора Александър. — Бързала е да дойде при мен, да ми даде записа. Бедното момиче…“
— Саша, можем да ги арестуваме — обади се неуверено Грязнов.
— А ти как мислиш, Алексей?
— Бих искал да го чуя от теб — обади се Кроткия.
Турецки повъртя обеците върху дланта си, загъна ги в лист хартия и ги сложи в горното джобче на сакото.
— Не сте чували за подобен запис. Аз също. Прочетете — извади той от куфарчето си завещанието на Соня. Запали цигара и се отмести встрани.
Кроткия и Грязнов прочетоха документа й също извадиха цигарите.
— Днес заминавам за Ставропол — наруши мълчанието Турецки. — Тялото на София Андреевна трябва да бъде транспортирано до Москва, а оттам в манастира, за да бъде погребано според завещанието. Ще командировам хора от ФСС да придружат тялото. Но трябва някой близък човек… Сами разбирате.