Кроткия взе документа, сгъна го, сложи го в плика и го пъхна в джоба на сакото.
— Саша, всичко ще бъде направено според последната й воля.
— Благодаря ти. Не съм и очаквал друго от теб. Ако възникнат затруднения, потърси Лиля в Главна прокуратура. Било за документи, нотариус, пари, имоти…
— Не се безпокой. В Москва ще се оправя, но тук трябва да ми помогнеш. Разбери се с военните за самолет.
— Още сега.
— Ще се видим в Москва — стана Кроткия.
— Накъде си? — попита Грязнов.
— Към моргата.
— Всички заедно ще изпратим София Андреевна — реши Саша.
Късно вечерта от военното летище излетя самолет.
Турецки, Грязнов и охраната стояха на пистата и гледаха изчезващите в небето червени и сини пламъчета.
— Имате ли сигнална ракета? — обърна се към офицера от летището Александър.
— Ще намерим.
— Изстреляй я.
В небето излетя червена ракета, светна ярко, а после изведнъж угасна.
3.
„Що се отнася до старши следователя Турецки, тук нещата са по-лоши… В Кисловодск, Барсуче, има не само униформени и цивилни ченгета. В града е пълно с хора на полковник Грязнов и «руски вълци». Само да посмееш да го пипнеш и ще те разпилеят на парчета! За тях няма закони… Така че мислете.“ — „Какво иска Турецки? Наказание. Да му помогнем ли?“ — „Това вече е по-интересно. Значи така. Първо. Партията да се смята за създадена. Второ. Засега следователят да не се закача. Трето. Да му помогнем да накаже виновниците за убийствата.“ — „И кого ще очистим най-напред?“ — „Този, който е в лапите му.“
Турецки изключи касетофона, извади миниатюрната касета и внимателно я пъхна в сребърните обеци.
— Последното дело на София Андреевна Полонска — пророни той.
В стаята му, освен него се намираха Меркулов и Грязнов.
— С кого смяташ, че ще започнат? — обърна се към Александър заместник главният прокурор.
— С когото да започнат, няма да сгрешат.
— Прослушах записите, прочетох показанията на подполковник Сизов, протоколите от разпитите и стигнах до извода, че най-много са загазили Макеев и Маркуша.
— Изглежда, и двамата са усетили нещо. Усилили са охраната си — обади се Грязнов.
— Усетили са — потвърди Турецки. — Отказали са среща с Кръстника. — И в отговор на въпросителния поглед на Меркулов, добави: — Търсиха ги от вилата му.
— Е, да теглим чертата — предложи заместник главният прокурор. — Пред нас стояха три основни задачи: кой е поръчал убийствата, какви са мотивите, кой е конкретният им изпълнител. От разследването става ясно, че организатори на убийствата са генерал-майорът от ФСС Макеев и генерал-майорът от МВР Маркуша. Краевият прокурор Власенко ги е прикривал, като тласкал следствието в задънена улица… Саша, защо се намръщи?
— На първо място бих посочил господин Потапов.
— И аз бих искал — усмихна се Меркулов. — Но за подобно твърдение, уви, засега няма основания. Да, както твърди в писмения си доклад полковник Седих, господин Потапов се е срещал с Колесниченко, но не е известно за какво са разговаряли… Между другото, задържан ли е Миша Юсин-Мусолини?
— В ареста е.
— От показанията на Сизов се вижда, че той е присъствал на една от срещите на Потапов с Колесниченко. Сега мълчи ли?
— Поиска да дойде неговият адвокат. Тъй като се е кандидатирал на изборите за губернатор, не можем да го задържаме дълго.
— Той е директор на ССК — една престъпна организация. Нека адвокатът му се запознае с обвиненията, които сме му предявили.
— Много работа ще му се отвори — усмихна се Слава Грязнов.
— Колкото по-дълго работи, толкова по-добре за нас… Няма нужда да обсъждаме надълго мотивите на убийствата. Разбираеми са. Губернаторът Колесниченко напълно удовлетворява както криминалните структури, така и корумпирания чиновнически апарат. Нямат нужда от друг губернатор… И последното. От показанията на Сизов става ясно, че полковникът от ФСС Приходко е застрелян от Барса. Убийствата на професор Василиев и бизнесмена Скачко са дело на Признатия бандит Борсука…
Телефонът иззвъня.
— Слушам — вдигна слушалката Турецки. След няколко секунди затвори и се обърна към останалите: — Убит е краевият прокурор Власенко.