— Разбрано — отвърна Супрун, след като помисли малко. — А какво ще ме посъветваш за изборите?
— Ако не се страхуваш, продължавай в същия дух, както си започнал.
— Не се страхувам особено, но и ми е рано да умирам…
— Нали ти казах — ще те пазят! Друг въпрос дали ще спечелиш на изборите. Колесниченко е много силен.
— Ще продължа — реши Супрун.
— Как си с парите?
— Засега никак! Но ти не се притеснявай. Ще намеря.
— Откъде?
— Ще звънна и ще ми донесат.
— И къде ще звъннеш?
— Костя, не забравяй, че все пак съм някакъв началник!
— И то голям!
— Тук имаме търговска фирма. Държим под наем апартамент и малка къща извън града. Директорът ми е стар приятел. Така че не се безпокой за мен.
— Звънни — кимна към телефона Меркулов.
Супрун набра номера.
— Привет, Юрий Игоревич! Позна… Да, в командировка. Виж сега, Юра, разпореди се за апартамента и ми остави малко пари. Охарчих се, приятелю, съвсем се охарчих! Ще пристигна след час. Довиждане… Успокои ли се? — попита той Меркулов, като затваряше телефона.
— Така е по-добре. А как се казва фирмата? Да не е „Машук“?
— Точно тя. Нарекохме я на планината. А ти откъде знаеш?
— И с тази „Машук“ си засегнал интересите на онова дружество, ССК — измърмори Меркулов. — Парите, и то доста големи суми, отиват в твоите подразделения, а не при тях в ССК.
— Изглежда, прокурорът Власенко е написал доста голям донос… изрече замислено Супрун.
— Вземи го прочети в свободното си време, имам и копие, освен оригинала — предложи Меркулов, докато изваждаше папката от чекмеджето. — И ако пожелаеш, ще изслушам мнението ти с голямо внимание.
Супрун се изправи и подаде ръка.
— Тръгвам.
— Всичко хубаво. Звънни.
— Непременно.
След излизането му Меркулов позвъни на Турецки:
— Саша, ела… Не след половин час, а още сега! Така е по-добре… Виж го ти, след половин час!
След няколко минути в кабинета на заместник главния прокурор влезе старши следователят по особено важни дела Турецки.
— Помниш ли, бях ти разказвал за Фьодор Степанович Супрун? Запознахме се през отпуската.
— И него ли са пречукали?
— Как ти дойде на ума!? Та той се е кандидатирал за губернатор на Ставрополския край!
— Точно затова питам. Пречукали ли са го?
— Остави бандитския жаргон — навъси се Меркулов. — Скоро двамата с Грязнов ще говорите като престъпниците! Какво недоволстваш? Да не съм те откъснал от някакви важни неща?
— Само мацка ни липсваше! — широко се усмихна Турецки. — Ей богу, не лъжа!
— За работата те питам! Не за мацките!
— Костя, падаш ми в очите. За един мъж няма нищо по-важно от жените.
— Кога ще си седнеш на задните части? — въздъхна Меркулов. — Женен човек, дъщеря ти расте…
— Ще дойде време, ще мирясам. А за работата… Каквото сте ни наредили да правим, това и върша. Занимаваме се със ССК, с кандидатите за губернатор на Ставрополския край, в това число и Супрун.
— Той току-що беше при мен. Виж какво е донесъл — Меркулов подаде късоцевката.
— Има си номер — обяви със задоволство Турецки, след като разгледа автомата. — Добре ще е да разберем името на собственика…
— Ето ти телефона. Обади се.
— На кого?
— Кой има право да носи автомат? ФСС и УВР. Потърси Маркуша или Макеев.
— Ще изчакам — отвърна Александър, след като помисли малко.
— Но защо? Поне ще стане известно коя организация е подгонила Супрун.
— Ако е свързан с ФСС или УВР, притежателят на автомата ще изчезне, а може вече да го е направил. В най-добрия случай ставрополските началници ще ме пратят на майната си.
— Я стига, Саша — рече укорително Меркулов. — Как така ще те пратят… Ти, братле, си важна птица!
— Е, изразих се образно. При мен няма образувано подобно дело.
— Но нали те не знаят имаш ли, или нямаш!
— Те всичко знаят — усмихна се Турецки. — Добре, Костя. Този автомат тепърва ще изиграе ролята си. Все пак е веществено доказателство! По-добре ми кажи как Супрун е останал жив?
— Ами, оказва се, че е бивш боксьор! А пък аз не съм и подозирал.
— Всичките ли е разпердушинил? — усмихна се Александър.