— Секретарят праща събраната информация на ФСС и включва спецслужбите — добави Турецки.
— Щом е така… Пристигнахме. — Грязнов спря джипа си пред входа на главното управление на вътрешните работи. — Да те закарам ли в прокуратурата?
— За джина ли ти досвидя?
— Нали имаш среща с хората от спецслужбите — уточни Слава.
— Първо ще обмислим нещата в твоя кабинет с помощта на джина и тогава ще решим.
По думите на Кроткия джинът се оказа от най-високо качество, макар на Турецки да се стори, че дъха на украинска домашна водка самогон.
— А документчето си го бива. Кратичко и ясно — мина на служебни теми Грязнов. — Впечатлява.
— Главното е да подейства на президента — рече Турецки.
— Но си мисля, че така и ще остане само на книга.
— С този доклад секретарят на Съвета за сигурност си е подписал присъдата — обади се Кроткия.
— Смъртната? — усмихна се Слава.
— В политически план — да.
— Не съм убеден. Секретарят е костелив орех!
— Беше орех с хубава ядка. Сега е празен. А празният орех може без особени усилия да бъде смачкан.
— Не говорете така, Алексей Петрович — възрази Грязнов.
— Зад секретаря стои голяма сила!
— Каква?
— Нима не са останали негови хора в армията?
— Той ги загуби. Веднага след подписването на унизителния мир с Чечня.
— Наистина — подкрепи Кроткия Турецки, — такъв мир може да подпише всеки!
— Затова пък не загиват хора.
— Отлагане на събитията. Заложена е мина със закъснител. Ще дойде време и тя ще гръмне — отсече Кроткия и извади от своите „Беломор“.
— Че не загиват хора, е хубаво, не ще и дума, но Алексей Петрович е прав: това е мина със забавено действие. Грязнов, сигурно си забравил Бея и Хана. Мога да ти припомня.
— И руснаците си имат „бейове“. Не само чеченците. Аз говоря за народа.
— Изтокът е нещо специално — обади се Турецки и след кратко мълчание извади устава и го отвори на масата. — Тук са посочени няколко московски фирми и банки. Не можем ли да минем без спецслужбите? Със свои сили? Поне тук, в столицата?
— Мога да поема банка „Финист“ и фирма „Север“. Между другото, директорът е честен човек. Всичко е постигнал благо дарение на ума и желязната си хватка — рече Кроткия. — С „Финист“ ще се заемат момчетата от моя отдел. Става ли?
— А ти, Слава? — попита Турецки.
— Никак не ми харесва „Восток“… Ще възложа разработката на моите юнаци от първи отдел.
— Започвай! „Восток“ с какво се занимава?
— Цветни метали. Но това е за пред хората. Всъщност търгуват с наркотици.
— А пък аз ще се заема с Фармацевта Рикалов — реши Турецки.
— Отдавна трябваше — измърмори Слава.
— Още днес хората от спецслужбите ще полетят из градовете и селата на нашата велика родина — завърши Турецки и погледна колегите си. — Приятно ми е да ви съобщя, че най-сетне е образувано следствено дело за историите в Ставрополския край и то е възложено на мен.
— Убийство ли? — попита Грязнов.
— Не се е стигнало до убийство. Кандидатът за губернатор Фьодор Степанович Супрун е успял да избяга и жив и здрав е пристигнал в кабинета на Меркулов. Така че ще ми се наложи скоро да замина на юг.
— За дълго ли? — поинтересува се Кроткия.
— Зависи от обстоятелствата.
— Надявам се, че ще успеете да отскочите на конгреса на РПДР. Ще се проведе в Кисловодск след две седмици.
— И кой ще ме пусне там?
— Като делегат на конгреса мога да ви уредя покана.
— Вий сте делегат на конгреса на РПДР?! — искрено се смая Турецки.
— Защо се изненадвате? Според легендата на МУР и ФСС аз съм акционер на фирма „Север“. И получавам хубави дивиденти, които за съжаление началството заприходява в държавния бюджет.
— Сега е ясно защо избрахте тъкмо нея — усмихна се Слава.
— Искам да докажа, че не всички фирми представляват нечии криминални интереси. Между другото, имам твърде любопитно предложение. За вас, уважаеми господин Грязнов.
— Слушам ви, Алексей Петрович.
— Какво ще кажете да проявите лоялност към новото движение? Ще смятаме това за начало на нова оперативна група.
— За кого ме вземаш?! — възмути се Слава. — Аз, ченгето, когото целият криминален свят уважава, да не кажа, че се страхува, да сложа подписа си под тези глупости? За нищо на света!