— Не бързайте — отговори спокойно Кроткия, сякаш незабелязал обръщението на „ти“, което не позволяваше на никого. — Първо помислете.
— Няма какво да мисля! — удари по масата Грязнов. — Всяка втора фирма има връзки с престъпния свят, а директорите са Признати бандити!
— Именно защото всяка втора, а не всички подред, ви съветвам да не бързате.
— Има някаква логика — замислено се намеси Турецки. — Слава, не се горещи…
— Хайде и ти — обади се укорително Грязнов.
— Не мога да разбера какво не позволява на главния да предаде на „Пантера“ делата за убийствата на тримата кандидати за губернаторския пост от Ставрополския край и на предишния губернатор Погаляев, но съм сигурен, че това време ще дойде. И тогава, Слава, ще има къде да се проявят твоите момчета!
— Те бездруго си имат работа — изръмжа Грязнов и запали цигара. — Аз не работя в търговска фирма, а в Московската криминална милиция! Те, имам предвид Признатите бандити, не са пълни идиоти, че да допускат до себе си ченгета. Прекрасно знаят кого преследвам и затварям, а кого изпращам при дядо Боже…
— При учредяването на партията не е възможна кой знае каква секретност. Е, и никой не шуми твърде много. Но повярвайте, след конгреса, когато се вземе решението за създаване на новата политическа сила, ще бъдат привлечени всички средства за масова информация. И не само нашите, но и от чужбина. Западът очаква от Русия дълбоки реформи както в политиката, така и в икономиката — Алексей Петрович Кротов неочаквано произнесе малка реч.
— Не ме интересува политиката — отбеляза Турецки.
— Много жалко.
— И на мен ми е мъчно, но имам друга професия. Възложено ми е да разследвам делото по отвличането на Супрун и аз ще го доведа докрай. Като ми възложат други, също ще се старая… Ти какво измисли, Слава?
— Не мога да те оставя сам на място, където убиват политическите лидери… И какво ме съветвате, Алексей Петрович? Да се включа ли във вашата секретна операция?
— Най-напред напишете заявление, че сте съгласен да поддържате благородното дело за създаване на партия.
— Това лесно, а после?
— Ще го занесете в хотел „Славянски“, където се намира организационният щаб на РПДР.
— В „Славянски“ ли? Да, тези благородни люде не са от най-бедните!
— Няма. Ще ви посрещнат ако не с радост, поне с голямо уважение. Не сте чели устава, Вячеслав Иванович. А там черно на бяло пише, че всеки гражданин или организация, подпомогнали делото според силите си, имат право да се подпишат под устава. По-точно под призива за включване в дейността на партията. С това, изглежда, се подчертава народностният характер на бъдещата партия — усмихна се Кроткия.
— Нещо не виждам подписи на обикновени граждани — отвори устава Турецки.
— Нали ви казвам, че не се шуми много-много. И освен това членският внос може и да не е голям — зависи от възможностите ви, — но все пак е с шест нулички…
— Трябва и да плащам ли?! — възмути се Слава.
— Двеста долара — „зарадва“ го Кроткия. — Ще ги платя вместо вас.
— Подписвам се! Само че трябва да съгласувам участието си с министъра.
— Мисля, че министърът няма да възразява. Нали лихвите ще влязат в касата на МВР.
— Сега пък какви лихви? — стъписа се Слава.
— Които ще дойдат след приемането на устава.
— И кой ще ги плаща?
— Мисля, че организаторите на конгреса. Участието на МУР ще бъде оценено по достойнство.
— Значи МУР трябва да работи за тях? — попита Грязнов след кратка пауза. — За нищо на света!
— Ще работите, както сте работили и досега, за благото на родината — усмихна се изискано Кроткия.
— Отлична идея! — поде Турецки. — Заслужава си да се помисли по въпроса. Можем да се внедрим дълбоко в тази политико-криминална структура.
— Кой ще ме пусне там? Познават ме като петте си пръста!
— Познават те, но в МУР не си само ти — възрази Александър.
— Хората се променят. Особено в нашето напрегнато време — рече Кроткия. — Мога да поработя върху вашите артистични заложби.
— Не ставам за актьор.
— Ако е за много пари? Не за собствения джоб, а за държавния бюджет…
— Ако е за много, може и да помисля — усмихна се хитро Грязнов.
Запищя телефонът.