— Аз обичам да получавам информация от първа ръка — усмихна се Александър.
— Тогава заповядайте на масата! — покани го Супрун.
— Кого още чакаме — попита Турецки, като видя масата, отрупана с блюда с всевъзможни деликатеси. — Десет души?
— Защо? — учуди се Супрун. — Обикновена казашка храна. За двама.
— Богато живеят казаците.
— Не умират от глад. Но работата не е в това. Винаги можеш да се натъпчеш, но виж, с душата е по-сложно… Какво сме се разприказвали! Сядайте. Вино, ликьор, коняк? От нашия, ставрополски?
— Може — съгласи се Александър.
Постепенно се разприказваха. Александър научи, че Супрун има две деца, жена, брат Иван, при когото сега живее семейството му. Фьодор Степанович разказа подробно за отвличането, бягството и разговора с Меркулов. Супрун говореше стегнато, чувстваше се, че е силен мъж и никак не е от страхливите. Незабелязано минаха на „ти“.
— Фьодор Степанович, не ти ли омекнаха коленете? — попита Турецки.
— От къде на къде?
— Те няма да мирясат. Това са чакали.
— Там, в моя край, няма да ме закачат. Пък и моето братче вече е вдигнало скандал. Той още не знае нищо конкретно, а когато научи… Ела виж! Как ти се вижда моят юмрук? — Супрун поклати огромния си юмрук.
— Страхотен!
— А на Иван е като ковашки чук!
— Но куршумът не пита…
— Няма да посмеят. А ако го направят, после казаците ще ги натръшкат като снопи.
— А има ли с какво?
— Ще се намери. Отначало и аз се съмнявах, но след разговора с Костя разбрах, че сега вече ще си траят. И наистина ще ме пазят. Те са чакали, страхливи зверове.
— Не се заблуждавай. Станали са нагли. Чакалите са много упорити. Четири убийства. Нагли, откровени и професионални.
— Знаеш само за четирите. За тези, за които пишат във вестниците, а всъщност са повече. Премахват и свидетелите. Пък и изпълнителите също. Соколов — убиецът на Погаляев, беше намерен в реката. И всичко е скрито-покрито. Такива ми ти работи, Александър Борисович…
— Точно затова ще дойда при вас. Ще търсим.
— Защо не дойде по-рано? Аз не съм професионалист, но и глупакът разбира, че разследване се прави веднага след убийствата, по горещите следи!
— Във вашия край УВР и ФСС се ползват с добра репутация. Още повече че началниците им са получили най-строги заповеди.
— Президентът също нарежда незабавно да се изплатят заплатите на миньорите!
— И нима не го правят?
— Пускат им по нещо. Като на кучета! А откъде ги вземат? Да не мислиш, че от собствения си джоб? Вземат от пенсионерите, учителите, инженерите, учените! Лоши работи стават в държавата, в нашата Русия.
— Говорил ли си за това с хората?
— Разбира се!
— И какво?
— Нищо. Хората мълчат. Кузбас е далеч, Воркута още повече, там е студено, а при нас топло, земята е такава, че суха пръчка да боднеш, след година ще порасте дърво! А може и да не вярват. Помня, един старец хубаво го каза. Не е допрял още ножът до кокала, казва, гладният човек е звяр. Търпят, значи не са озверели. Аз, вика, ще повярвам, когато чуя, че същите тия миньори са разкъсали на парчета началниците-милионери!
— Може и да се опитат, ама човекът с пушка пречи…
— За какво говориш?! Какъв човек с пушка… Всичките ще смачкат.
— Искаше да ми кажеш нещо, или така ми се е сторило? — попита Турецки и като улови въпросителния поглед на събеседника си, добави: — По въпроса за получените заповеди?
— Чувал съм за заповедите на министъра до ФСС и УВР — отвърна неохотно Супрун. — Пили сме по някоя друга чашка с местните началници, а и със самия Колесниченко. Че и прокурорът не изоставаше… Гледам, искаш да измъкнеш нещо от мен, ама и аз не знам какво. По-добре задавай конкретни въпроси — ще отговоря. Между другото, чел съм преписките по убийството на Василиев.
— В Ставропол ще прегледам документите по четирите случая. Повече ме интересуват личните качества на жертвите. Ти познаваше ли се с тях?
— И с четиримата. С Погаляев съм имал само служебни взаимоотношения. Губернатор… Най-близко познавах Григорий Ефремович Василиев. Той май беше най-силният конкурент на Колесниченко. Доктор на техническите науки. Шеф на катедра в университета. Пък и по хората на погребението може да се съди. Много хора дойдоха на гробището…