— Саша, ама ти не караш към прокуратурата — обади се Супрун. — Може да не познавам добре столицата, но мисля, че се движим в друга посока.
— Обърни се. Виждаш ли мерцедеса?
— Е?
— Не се отделя от нас. Още от апартамента ти.
— И какво ще правим сега? — попита Фьодор Степанович.
Вместо отговор Турецки зави в най-близката уличка, мерцедесът бързо ги настигаше.
— Саша, носиш ли си пистолета? — неизвестно защо започна да шепне Фьодор Степанович.
— И какво ще направиш с него? — потупа по джоба си Турецки. — Те може да имат стингър5. Или са твоите приятели?
— Какво говориш?!
— Гледай, напират ли, напират! Как мислиш, какво искат?
— Изглежда са решили да доведат работата докрай. В Ставропол не успяха да ме ликвидират, сега ще се пробват тук.
— Не, Степанич, работата е друга — възрази Турецки. — Ако сериозно са решили да те премахнат, отдавна да са го сторили.
— А откъде знаят, че съм хукнал за Москва?
— Как иначе, проверили са за всеки случай. Нали виждаш, вървят по петите ни… Предполагам, че отдавна познават апартамента, където би могъл да отседнеш в Москва. Така че, Степанич, днес ще спиш на друго място. А след три-четири дни ще заминем с теб на юг, към твоя роден край!
— След нас са. Не изостават — убеди се и Супрун, като погледна назад.
— Любопитно им е къде сме се разбързали. Интересно кой ли е в мерцедеса?
— Ами съобщи на най-близкия пост на КАТ. Нека ги спрат.
— Безполезно е.
— Защо?
— По номера се вижда, че колата е от гаража на някой голям шеф. Така че на бърза ръка ще разкарат катаджиите!
— Длъжни са да спрат — настояваше Супрун.
— Степанич, мисля да направим друго — каза Александър и извади мобилния си телефона. — Слава! Привет. Карам по проспект „Комсомолски“. След около пет минути съм при теб. Някакви безделници са по петите ми. Вишнев мерцедес… Край. Сега ще видим какво ще стане — усмихна се той на Фьодор Степанович.
Излязоха на „Пречистенка“. Турецки намали. Отпред мигнаха стоповете на джипа на Грязнов. Като минаваше край него, Турецки помаха на Слава с ръка. Джипът изпревари мерцедеса и почти плътно се пристрои до ладата на Турецки. Тя неочаквано набра скорост и се шмугна в най-близката уличка. Джипът се засили след тях, но след няколко метра рязко наби спирачки: пред него, напречно на пътя, бе спрял фургон. Шофьорът на мерцедеса успя да реагира, но все пак леко блъсна джипа. Грязнов слезе, без да бърза.
— Това беше — каза Турецки.
— Даа — въздъхна Фьодор Степанович. — Страхотно! Отработен трик.
— Слава ще огледа задната броня на джипа си много внимателно — засмя се Турецки. — И сигурно ще намери малка драскотина. Интересен разговор се води сега с типовете от мерцедеса! И Слава като нищо ще ги одере с половин хилядарка!
— Нали колата е на голям началник — напомни Супрун.
— Джипът е собственост на друг началник. На никого не е позволено да поврежда кола за трийсет и пет хиляди долара — отвърна Александър. — Още повече, ако е от гаража на МВР.
— Твой приятел ли е?
— Да — отвърна сериозно Турецки. — Приятел до гроб. Временно изпълняващ длъжността началник на МУР.
Ладата пак изскочи на „Садовое“ и скоро се изгуби в потока коли.
6.
Пазачът, нокаутиран толкова професионално от Фьодор Степанович Супрун, бързо дойде на себе си и хванал се за главата, се изправи, олюлявайки се. Огледа се и веднага откри, че е останал без оръжие. Беше родом от близкото казашко село Татарка, известно из целия район като място, откъдето са произлезли дръзки хора, иначе казано — бандити. Казваше се Леонид Гришчук, но местните хора го наричаха по прякор — Ястреба.
След като откри липсата на автомата, Ястреба се разтревожи доста. Отлично разбираше, че ще се наложи да отговаря за бягството на Супрун и да плати сериозно, може би дори с главата си, и затова, без да се помайва, си плю на петите.