— И какво?
— Вчера на гара Кангла са видели човек, който прилича на Супрун.
— В колко часа?
— Късно вечерта. Не се е качил на мотрисата, макар да е била последната. Излязъл от перона и тръгнал по линията към товарния влак. Той тръгнал, а човекът не се върнал на гарата.
— И кой го е видял?
— Местен бездомник. Денем и нощем е на гарата. Хубаво е разгледал човека, защото ходил в бюфета, където Супрун си купувал нещо.
— Ама че новина ми сервира — кисело се усмихна Маркуша.
— Смяташ ли, че е заминал с товарния?
— Ами с какво?
— Накъде е тръгнал товарният влак?
— За Ростов.
— Ако този човек наистина е Супрун, тогава, Никита, нашето положение е по-лошо, отколкото на губернатора… Ако научиш още нещо, звънни, ще си бъда у дома.
— Всичко ще се изясни след ден-два.
— Така ли смяташ?
— Супрун ще се появи. В Ростов, тук или в столицата. Не е лошо да звъннеш на шефа.
— И какво да му кажа? Не, скъпи, като искаш, ти му звънни. Зарадвай го. Дочуване.
Макеев се оказа прав. След два дни от Москва дойде вестта, че Фьодор Степанович Супрун е в столицата, срещнал се е със заместник главния прокурор на Русия Меркулов, настанил се е в писателския блок на „Лаврушински переулок“. А на третия ден съобщиха малко по-тревожна новина: Главна прокуратура ще изземе всички следствени дела по политическите убийства, а с извънредни пълномощия в Ставропол пристига старши следователят Александър Турецки.
Володя Байбаков, по прякор Байбака, не беше нито Признат бандит, нито обикновен бандит, нещо повече — дори не беше лежал в затвора, но в Татарка се ползваше с неоспорим авторитет. И за това си имаше причини. Беше професионален спортист, участвал бе в националния отбор по карате, имаше разряди по бокс и по самбо. Веднъж, завърнал се от поредните състезания, научи, че е убит неговият приятел Жора Захарян. Володя започна да разплита историята и скоро стигна до Женя Френския, който заедно с бандата си държеше Татарка в железните си лапи. Може би Володя щеше да си затрае, но преди да тръгне за състезанията, даде всичките си налични пари (четирийсет и пет хиляди долара) на Захарян, с когото бе решил да започне бизнес. Една вечер Володя се появи при Френския в богатата му къща в покрайнините на селото. „Няма да върнеш приятеля ми — започна още от вратата. — Но ми върни парите, Френски, петдесет хилядарки“ „А още нещо не щеш ли?!“ — развесели се Френския. „Не се шегувам. И ще ми върнеш не четирийсет и пет, а половин стотак. Останалите ще отидат за паметник.“ Женя се разсмя на глас, след него се захили и бодигардът, як бабанко със златни зъби. Но не се смяха дълго. След няколко мига Френския — страшилището и негласен господар на Татарка — и бабанкото със златните зъби лежаха един до друг на мечешката кожа. А оръжието им — ТТ и автоматичен пистолет — беше в ръцете на Володя. Пръв се окопити Френския, подпря се на ръката си, за да се надигне, и веднага падна с вик. „Изкълчена е. Потрай“ — рече Володя и дръпна рязко ръката на Френския. Изчака го да дойде на себе си и отсече строго: „Е?“ Френския стана, седна на масата, отвори чекмеджето и мълчаливо хвърли пачка долари. „Какво му е?“ — кимна към пазача. „Ще го лекуват. И то много дълго“ — отвърна Володя и отброи полагащата му се сума. Вероятно всичко щеше да завърши тихо и кротко, ако в този момент в стаята не беше нахлула охраната, извикана от Френския чрез сигналното устройство, скрито в чекмеджето на масата. Новодошлият веднага вдигна автомата. Но и Байбака не дремеше. С неуловимо котешко движение дръпна Френския и куршумите, изстреляни от охраната, се впиха в тялото на господаря. Ответното действие на Володя бе само един изстрел с пистолет в главата на охраната.
Когато съобщиха на Миша Мусолини за убийствата, той побесня. За малко да се разкрещи в слушалката, но като погледна седналия под палмата гост, уловил погледа му, си прехапа езика. Гостът не беше кой да е, а Кръстника. Той дори не си направи труда да попита, само погледна въпросително и Мусолини веднага докладва, че в Татарка са намерили два трупа — на Френския и бодигарда. Другият човек от охраната е със счупен гръбнак. Точно той, като дошъл на себе си, разказал, че в къщата на Френския дошъл майсторът на спорта каратистът Володя Байбаков.
— Причината? — попита кратко Кръстника, погледна Мусолини и заповяда: — Звънни.
След няколко минути Кръстника, хванал слушалката на втория телефон, вече имаше кратка представа защо Байбака се е появил в дома на Френския.