— За сина на Ашот Захарян ли става дума? — попита той, след като затвори телефона.
— Да.
— Познавах Ашот. Беше честен човек. Мисля, че и синът му е бил такъв. — Кръстника помълча и добави: — Утре в десет сутринта каратистът да бъде тук. Ще го докараш с моя линкълн.
В десет Володя пристигна с белоснежния линкълн във вилата на Мусолини, на масата в хола седеше слаб човек с пронизващ поглед. Той махна с ръка и Мусолини моментално изчезна. Разговорът беше дълъг, не по-малко от два часа. Мусолини няколко пъти отиваше до вратата, надаваше ухо, но не се решаваше да влезе. Най-накрая Кръстника благоволи да го извика по телефона.
— Поръчай два самолетни билета за Москва. Ще заминем днес — нареди Кръстника.
— За кого е вторият? — поинтересува се Мусолини.
— Дайте му паспорта си, Владимир Алексеевич — обърна се Кръстника към Байбака.
Володя се върна в Татарка след повече от два месеца. Беше ходил не само в столицата, но и в чужбина, пообиколил бе западните страни. Не стана ясно как Кръстника приобщи Володя Байбаков към своята вяра, но той се върна в Татарка съвършено друг човек. Сега беше уверен, че само хора като Кръстника могат да спасят Русия от окончателното разоряване и унищожение. На летището го посрещна цяла делегация, начело с Миша Мусолини, и с почести го закараха в същата къща, която някога заемаше Женя Френския.
Байбака измени много неща в Татарка. На пазара се появиха търговци руснаци, докато по време на Френския навред търгуваха „лица от кавказки произход“. Веднъж завинаги бе решен въпросът с изнудването на частниците, неговите хора вземаха рекет, и то доста, но вече не преследваха за дългове.
Нещо повече, като виждаха затрудненото положение на някой бизнесмен, му помагаха материално, ако си заслужаваше. За целта бе създадена комисия от грамотни икономисти и юристи. Байбака не можеше да понася насилниците и извратените типове и се отнасяше строго към тях. Правеха ги или инвалиди за цял живот, или ги убиваха. Парите от пазарите и търговските обекти пристигаха в общата каса точно и в срок. Но това беше мъничко ручейче в сравнение с милионите в джобовете на босовете на мафията, изкарани от търговия с наркотици, а от началото на чеченската война — и от търговия с оръжие, танкове и ракети. Татарка се превърна в отделен регион със свои правила, закони и ред. На някои това положение не се харесваше, но допадаше на Кръстника и затова засега всички мълчаха.
Старши лейтенантът от милицията Сидорчук попадна на вярна следа. Ястреба наистина бе пристигнал в Татарка и не отишъл в дома си, при майка си и баща си, а право в къщата на Байбака. Владимир го приел, как да не го приеме, нали бяха израсли на една улица — трима верни приятели — Байбака, Льоня Гришчук и Жора Захарян. Убиха Жора, остана само Ястреба, на когото Владимир можеше да разчита като на себе си. Той и в милицията го пусна след дълъг размисъл, но му трябваше свой човек в органите. След като изслуша разказа на приятеля си, Байбака отсече направо:
— Загазил си, приятелю. И то много лошо.
— Значи няма как да ми помогнеш? — попита след кратка пауза Ястреба.
— Не съм казал такова нещо.
— Може би трябва да отида при Кръстника. И да му разкажа всичко, да му се изповядам като на поп? — оживи се Ястреба.
— Не знаем какво ще предприеме Супрун. Най-вероятно ще отиде в прокуратурата… Какво мигаш? Не в нашата. Той не е глупав. Молих те да стоиш по-настрани от такива работи.
— Нали съм на служба! Старшия заповяда — и тръгнах!
— Що за човек е старши лейтенант Сидорчук? — попита Байбака след малка пауза.
— Как да ти кажа… — позамисли се Ястреба. — Бил е в Афганистан, говори се, че преди да дойде при нас в милицията, бил в Африка, служил в специални войски…
— А по характер какъв е?
— Не му подавай ръка — ще я отхапе! Какво така се заинтересува от него?
— Той е бил главният, от него ще търсят отговорност. А в такъв случай къде може да отиде? Знае ли, че си от Татарка?
— Аз не съм дрънкал много, но сигурно е разгръщал досието ми.
— А дали знае, че сме приятели?
— Не е ставало дума за теб. Ще дотърчи той в Татарка, няма начин. Заедно с Дима. Може и спецотряда да прати. Откъде да зная…
— Засега ще живееш тук — реши Байбака. — А после ще видим.
— Трябва при Кръстника — повтори Ястреба.
— От Кръстника вече няма да излезеш — отвърна сухо Владимир. — Ако автоматът ти попадне където трябва, оперативните работници ще обърнат цялото управление.