— А така! — режисьорът вдигна палеца си. — Отлично заглавие! Аз съм съгласен, Стас.
— Обясни ми, моля ти се, с какво си съгласен? — произнесе с досада Акимов.
— Нима са ме изпързаляли? — смая се Татаринцев. — Преди една-две седмици ми се обадиха и ми предложиха да го филмирам.
— Никой не ми е звънял.
Татаринцев започна загрижено да рови из джобовете на сакото си, да изважда разни хартийки, изрезки от вестници, измачкани визитки.
— Намерих! — най-сетне възкликна радостно той. — Не може да са ме разиграли. Такива хора не се шегуват! И после, за какъв дявол му е да пътува на сто и петдесет километра, за да дойде при мен на село! Чети!
— Не познавам такъв — поклати глава Станислав Станиславович, след като видя визитката.
— Виж телефона! Адреса!
— Позволи ми, Станиславе! — Кроткия взе визитката, прочете фамилното име на собственика, погледна Акимов. — Човекът е сериозен. Помощник на Юрий Андреевич Потапов.
— Казах ли ви? Къде по-сериозно от това…
— Доколкото си спомням, Юрий Андреевич не ми е предлагал нищо подобно — неуверено призна Станислав Станиславович. — А и на теб са ти се обадили преди две седмици, а аз имах среща с Юрий Андреевич преди два дни.
— Каква е разликата? — намръщи се Татаринцев, като си сипваше още коняк. — Две седмици, два дни… Главното е, че дават кинти. И то какви! Така е сега! Има кинти — има кино. Няма ли — и кино няма. Така че, Стас, ние ще направим филма, И заглавието ще е един път. „Седем лагерни години“. Добре си го казал там за престъпниците. Този… как му беше името… Сенка Бика! Фигура!
— Повтарям, никой нищо не ми е казвал — сериозно заяви Акимов. — И не са ми предлагали пари.
— Ще ти позвънят и ще ти предложат — намеси се Соня.
— Ти пък откъде знаеш?!
— Щом ти го казва човек като режисьора Татаринцев, може ли да се съмняваш за нещо? — усмихна се чаровно Соня.
— Ето, винаги слушай жените — назидателно рече режисьорът. — Особено очарователните. Ти откъде се взе, гълъбче? Не съм те виждал тук.
— Отдалеч. От Нижгородска губерния — смело пое топката Соня. — Телчарка съм.
— Щом те видях, веднага разбрах — телчарка!
Кротов си погледна часовника. Вече нямаше работа в ресторанта. Научи това, което го интересуваше. Ветрецът духаше откъм президентското обкръжение, от кабинета на Потапов.
— Бързаш ли? — обърна се към Алексей Петрович Акимов.
— Трябва да вървя.
— С какво се занимаваш сега?
— Щом съм делегат на конгрес, на който се събират главно бизнесмени…
— Какъв бизнесмен си ти? — презрително го прекъсна Татаринцев. — Ти повече ми приличаш на полковник от „Лубянка“.
— Какво набито око! — възхити се Станислав Станиславович. — Ще направим с теб филма, Татаринцев! Имаш право — обърна се към Соня Акимов. — Бивш, наистина, но полковник. И то точно от „Лубянка“.
— Благодаря ви, че ми сложихте поне две звездички отгоре — усмихна се открито Кротов. — Нима бившите работници от „Лубянка“ не могат да бъдат бизнесмени?
— Могат, Алексей Петрович — избърза с отговора Соня.
— Всичко хубаво. Радвам се, че се започнах с вас, Герман Виталиевич — подаде ръка на режисьора Кроткия.
— И аз много се радвам — отвърна Татаринцев.
До този момент режисьорът като че ли не го забелязваше, само плъзгаше разсеян поглед по лицето на непознатия, но сега настойчиво го разглеждаше и Алексей Петрович забеляза в очите му някаква скрита печал.
— Герман Виталиевич, вие сте добър режисьор — отпусна се Кроткия, а това не му се случваше често.
— Знам — отговори Татаринцев.
Нямаше нищо фатално, че режисьорът така набързо го разконспирира, но констатацията бе направена в присъствието на русокосата Соня, а това вече намирисваше на неприятности, пък дори и дребни. Кроткия имаше лоши предчувствия. Беше убеден, че тя е подставено лице, но не бе сигурен точно на кого. Можеше да е изпратена от хората на Потапов, от криминалния свят или от спецслужбите от „Лубянка“. А може пък да работи и за едните, и за другите. Разбира се, ако известният режисьор не се беше тръснал на масата им, Кроткия със сигурност щеше да измъкне при какви обстоятелства са се запознали Акимов и госпожицата. За сметка на това Татаринцев улесни задачата, заради която обикаляше из кръчмите. Конците на новата партия дърпаше Юрий Андреевич Потапов, а пък къде е станал разговорът и за какво е бил, Кроткия ще разбере при най-близката си среща с Акимов.