Така размишляваше Алексей Петрович Кротов, служител на вътрешното разузнаване на МВР, докато пътуваше по улиците на Москва и не бързаше за никъде.
На Турецки не му отне кой знае колко време, за да научи на кого принадлежи вишневият мерцедес. Водеше се на Министерството на отбраната. Но като позвъни на полковника, който отговаряше за колите на министерството, разбра, че мерцедес с такъв номер не е напускал гаража. В момента не бил в движение, понеже генерал-полковник Реутов бил болен от грип и заповядал в негово отсъствие да не дават колата на никого.
Турецки избра телефонния номер на Слава Грязнов.
— Защо не се обаждаш? — попита той, след като чу гласа на приятеля си.
— Тъкмо влизам.
— Изпързаля ли го?
— Не му се размина. Взех му петдесетака.
— И с долари ли плати?
— За втори път ме смайваш! Ту с джипа, ту с доларите!
— Слушай, не погледна ли книжката на шофьора?
— Всичко записах. Мога да ти я прочета.
— Чакай. Пристигам — отговори Турецки и затвори телефона.
След двадесетина минути вече влизаше в кабинета на началника на МУР Грязнов.
— Аркадий Максимович Борзов… Нищо ли не ти говори фамилното име? — попита Александър, след като видя написаното.
— Борзов минава за първокласен майстор по колите. По крадените. Боядисва, лъска, пренабива номера и така нататък… Работи в Красногорск. В покрайнините на града има малка работилница.
— Да вървим. Вземи още някой със себе си.
— Моите хора винаги са готови.
Грязнов извади с въздишка заветната бутилка, сипа си в чашата коняк и го изпи.
— Какво правиш?! — учуди се Турецки. — А на мен?
— На теб ти стига. Вече си ударил няколко.
— Личи ли?
— Друг може да не забележи, но мен, братче, не можеш ме измами!
— Налей ми за кураж — усмихна се Александър. — Тръгваме в пълна бойна готовност.
— Тогава може — веднага се съгласи Слава. — Прецаках го спокойно, както винаги. Излизам и шофьорът изскача. Аркадий Максимович… И разбира се, започва да си търси правата. Гледам вдлъбнатината, още миналия път остана от аудито, почесвам се. Какво, питам, ще правим. В този момент Серьога пристига със служебната. Документът на Борзов се оказа в ред, проверката забранена. Но Серьога не е вчерашен катаджия, все пак има произшествие. Виновен е водачът на мерцедеса. Поиска му документите, преписа си данните, отдаде чест. Тогава аз се опънах. Значи така, казвам, капитане, заминаваш? Знаеш ли колко струва джипът? А той ми вика: погледни мерцедеса. Фарът му е счупен, бронята е смачкана… А после се получи тъпо, Саша.
— Да не са се обадили ония от задната седалка? — предположи Турецки.
— Единият от тях отвори малко прозореца, подаде стотачка и заговори. Аз, казва, винаги съм те уважавал, Грязнов.
— Позна ли го?
— Гласът уж познат, а през затъмнените прозорци лицето не може да се различи. Виждаше се, че е с черни очила…
Телефонът иззвъня.
— Още веднъж привет — отговори Слава, след като вдигна слушалката. — Готови ли сте? Отлично. Бързо при Петрович, в пълна бойна. Гранатомет… Ти, драги, да беше поискал и гаубица! Двеста и три милиметрова! Тръгваме след пет минути.
В покрайнините на Красногорск нямаше никаква работилница, макар че пристигнаха точно на посочения адрес. Затова пък зад оградата от лят чугун се виждаха две нови сгради в традиционен руски стил, а будката на охраната приличаше повече на къщичка от приказките, отколкото на караулка в обичайния смисъл на думата. Вратата бе разтворена и към сградите непрекъснато се движеха коли.
— Та това е „Аргус“! — кимна към табелката Слава. — Чугун, бронз, камъни, паметници, кахлени печки… Какво ли не правят! И все на най-високо равнище, трябва да признаем. Тук идват само богати хора.
— Вярно, не са бедни — потвърди Голованов. — Личи по колите.
— Ти с кого разговаря?
— С Панкратич.
— Значи адресът е верен — успокои се Турецки. — Да вървим в къщичката, Слава, да видим.
Отвътре приказната къщичка изглеждаше още по-добре, отколкото отвън. Вежлива млада жена посрещна посетителите, поинтересува се от причината за идването им. Като чу, че мъжете искат да видят проспекти с изделията на фирмата, тя ги покани да седнат и нареди на масичката пред тях прекрасно издадени, отлично илюстрирани диплянки.