— Турецки, с теб мога и на оня край да отида! — Голованов намигна на Александър.
— Какво пречи отрочето? — разсърди се Демидич. — Никак не пречи.
— А далеч ли ще ходим — поинтересува се Филя.
— П6 на юг.
— Чудо! Тъкмо има грозде!
И тримата изпитателно погледнаха Грязнов.
— Какво ме зяпнахте? — усмихна се Слава. — Няма да се ходи днес.
— След три дни — каза Турецки.
Вечерта той седеше в кабинета си и както винаги, правеше равносметка на деня. Получаваше се красива картинка. Когато съобщи на Грязнов за бившия милиционер Женя Самохин, Слава веднага си го спомни. „Нали ти казвам, познат глас. Точно така. Самохин. Жалко. Беше добър оперативен работник.“ По-късно Слава позвъни на Турецки и му съобщи данни за Самохин. Работи в системата на ССК, началник на охраната, виждали са го, и то неведнъж, в компанията на едри бизнесмени по приеми, където е присъствал и Юрий Андреевич Потапов. Напоследък всеки ден е в хотел „Славянски“ в организационния комитет за бъдещия конгрес на РПДР Относно Олег Серов, Сивия, въпросът е ясен. Каквото мекере си беше, такова си е останало, за пари е готов да ликвидира всекиго.
Кроткия, с когото Турецки се срещна на тиха уличка в Замоскворечието, разказа накратко за срещата с Акимов и също отвори дума за Потапов.
— Александър Борисович, съветвам ви да се срещнете с него — предложи той неочаквано.
— И какво ще си говорим?
— Мисля, че е свързан с губернатора Колесниченко. Смятам, дори съм убеден, че е замесен и в политическите убийства.
— Това са несериозни неща, Алексей Петрович — възрази Турецки. — Ще отида при него в кабинета с високия таван и ще изтърся думите ти. И какво ще стане?
— Ами ако тези дни се появи някоя статия във вестника?
— За какво?
— За бившите машинации на важен чиновник от президентското обкръжение?
— А те не знаят ли?
— Някои може и да знаят, но президентът едва ли.
— А ще има ли такава статия?
— Хващам се на бас.
— Тогава може и да се отбия… — не обеща веднага Турецки.
Пак изплува фигурата на Потапов. Ако първоначално мисълта за срещата с помощника на президента не го вдъхновяваше много, то след като размисли, стигна до извода, че идеята е напълно приемлива. Спомни си думите на Кроткия за честите пътувания на Потапов до Ставропол, след които ставаха убийствата, и още повече се убеди, че подобна визита е необходима. След статията, а Турецки не се съмняваше, че ще се появи, щом Кроткия бе обещал, вече щеше да има причина за среща. Александър знаеше, че Потапов ще намери причина да избегне срещата, значи е необходимо да направи така, че да не му откаже. И в това отношение можеше да помогне само един човек — секретарят на Съвета за сигурност.
8
Въпросът за създаване на партия бе разискван дълго сред представителите на престъпния свят, но оставаше само на думи, работата не напредваше. За всяко решение си има време, а времето на РДПР дойде точно преди изборите за местна изпълнителна власт. Преди това необходимите условия не бяха налице. Но сега криминалните групировки вече разполагаха с много пари. Започнаха да излизат вестници, списвани от хора, получаващи заплата от мафиотските структури. Бяха купени няколко радиостанции и се появи собствена телевизия — Свободен телевизионен канал. Босовете на местните престъпни организации привлякоха на своя страна най-талантливите журналисти, но повечето от тях не се и досещаха на кого служат. Политическите дейци от ОНД започнаха публично да поддържат идеите, пропагандирани от СТК, споделяни и от твърде уважавани хора. И едва сега настана време за създаването на партия.
Странни хора живеят в Русия! Президентът издава един през друг все по-хубави укази. Да се намери, да се накаже, да се плати, да се построи, да се дадат жилища и така нататък… Но по правило всички остават неизпълнени. Убийците остават неоткрити, не се изплащат заплатите на работниците, инженерите, лекарите, учителите, да не говорим за славните ни офицери. И всички те някак си продължават да живеят. Излязоха на мода самоубийствата, гладните стачки, седенето в шахтите. И стана като в онзи виц: „Ваня, решили са да те бесят!“ — „А ще ми дадат ли въже, или трябва сам да си нося?“ И най-чудното е, че всички знаят истината, хората не са слепи. Попитай някой от тях кой управлява страната и отговорът ще бъде един — мафията.