В Русия има шестстотин Признати бандити, страната е разделена на региони, във всеки има главен „отговорник“, който дава отчет пред боса, избран със съгласие измежду всички. На последната сбирка за главатар бе избран бандитът с прякор Кръстника. Точно с неговия мандат съвпадна създаването на партията. И трябва да признаем, че той се справи с възложената задача къде по-добре, отколкото държавните чиновници. А те как могат да направят нещо свястно, след като ги е купил с парцалите им?
Преди близо половин година на вилата на Кръстника в Кисловодск се събраха ръководителите на най-големите престъпни организации в Русия — от Москва, Санкт Петербург, Нижни Новгород, Ростов на Дон, Иркутск, Хабаровск, Владивосток и Воронеж. Фирмите и асоциациите, влизащи в тях, бяха добре известни с легалната си дейност. На този малък конгрес бе взето решение да се създаде собствена партия. Всички дружно гласуваха „за“ и се разотидоха по регионите си.
Кръстника помоли да останат петимата, на които вярваше като на себе си. На вилата се събраха Признатите бандити Борсука, Майстора, Гарвана, Фараона и Шамана. След вечеря домакинът произнесе кратка, но много проникновена реч, с която смая приятелите си. Ако по-рано се беше изразявал само на жаргон, то сега почти не чуха такива думички от него. Кръстника имаше добър учител, доктор на науките.
— Братя, навсякъде крещят, че Русия загива — започна Кръстника. — Не. Русия се възражда. И точно ние ще я възродим. Комунистите, демократите, националистите, монархистите и прочие „исти“ са бъбривци и страхливци, почти всички са затънали до шия в корупция. Казвам почти, защото и сред тях има порядъчни хора, които ние истински уважаваме и някой ден те ще бъдат в нашите редици. Не казвам, че Русия е само за нас, но винаги съм твърдял, че ние, русите, сме основата на страната. Ние не говорим, а действаме. Не само в Русия, но и в други страни, в това число и в гадната Америка. Партията ще бъде създадена. Нейните истински ръководители ще бъдете вие, петимата ми братя. Това беше, братлета. Аз свърших.
Известно време сътрапезниците му го гледаха смаяно, сякаш не вярваха на очите си. Да не би да са подменили Гриша Кръстника, този да не е някой двойник. Говореше се, че с тях било пълно както при генералните секретари, така и при сегашния президент? Така се е изучил, говори, сякаш чете. Четиримата приятели бързо се съвзеха, бяха грамотни хора — Шамана и Фараона дори с висше образование. Но Борсука, който, както и самият Кръстник, имаше зад гърба си само начално образование, дълго и мълчаливо осмисля казаното.
— Борсук, не ми ли разбра нещо — погледна към него домакинът.
— Бе ти хубаво го рече, ама по-хубаво да беше по нашенски — отвърна приятелят му. — Щях да зацепя на мига! А сега трябва да му разсъждавам.
Кръстника не беше избрал петимата случайно, всеки от тях разполагаше с огромна власт, която се простираше не само на територията на Русия, но и извън пределите й. Фараона уреждаше взаимоотношенията на руските групировки на изток с чеченците, с Турция, Йордания, Щатите, да не говорим за Азербайджан, Грузия, Армения и Дагестан. Шамана работеше със западните страни, Гарвана държеше под контрол Изтока, виетнамците, китайците, корейците. Майстора беше Признат бандит, контролираше Москва и Санкт Петербург. Кръстника взе Борсука, защото умееше като никой друг да се оправя в сложните отношения между групировките с единственото изпитано средство — куршума. Вярно, не му достигаше образование, но в неговата черна работа то май бе излишно. Затова беше спокоен: щом е дал задача на Борсука, значи ще бъде изпълнена.
— Размърдай си мозъка — усмихна се Кръстника и огледа въпросително останалите.
— Речта беше един път — рече Шамана. — Направо за „Правда“.
— Няма да я вземат — възрази Гарвана. — Не се изказа добре за комунистите. Ще се обидят.
— Всичко разбрах, едно не ми е ясно — обади се Шамана. — Защо Америка е гадна?
— Ял ли си от техните пилешки бутчета? — попита усмихнат Кръстника.
— Не ми е омръзнал животът! В Щатите с тях хранят кучетата!
— А народът ги яде и дори ги хвали. Нашият народ, руският. А знаеш ли какво ядат американците на пуйката, от която за нас остават краката?
— Е, всички го знаем!
— Кажи го тогава.
— Бялото месо.
— А така — каза удовлетворено Кръстника. — Бялото месо. Шамане, аз искам нашият народ също да яде бялото месо.