Выбрать главу

— Как ще се казва партията? — смени темата Майстора.

— Консултантите и съветниците ще измислят. А между нас ще я наричаме по-просто: Партията на шестстотинте. А?

— Бива — съгласи се Майстора.

— Да пием за Партията на шестстотинте!

Незабелязано мина половин година, учредителният конгрес вече наближаваше. През това време бе свършена огромна работа, бяха включени хора с високо положение както от правителството, така и от президентското обкръжение. Губернаторите и кметовете на множество големи градове се отнесоха към идеята за създаване на партия с голям интерес, а бизнесмените и „новите руснаци“, от които вече започнаха да се интересуват органите на правораздаването, се хванаха за нея като удавник за сламка.

Кръстника никога не съжаляваше за станалото, смяташе, че миналото вече не може да се върне. Не одобряваше убийствата на политическите противници, от опит знаеше, че след време това ще рикошира в тях. Но след разговорите с Миша Мусолини, който ясно доказваше необходимостта от твърди действия, се съгласи. За всеки случай се съветваше с помощника си Георгий Гагарински, професор, доктор на икономическите науки, с доста печатни трудове. Наричаха го просто Доктора или свойски — Гоша. А че нямаше как да се избягнат убийствата, бе ясно — според предварителните проучвания Колесниченко напълно губеше пред Василиев и Скачко. Изключение правеше първият заместник на Макеев, началникът на краевата ФСС полковник Приходко, който не застрашаваше никого, тъй като губеше дори пред Колесниченко. Него го убиха за всеки случай, когато Кръстника почиваше далече-далече, чак на австралийското крайбрежие. След завръщането му стана ясно, че Приходко е ликвидиран по заповед на Макеев, според когото е знаел твърде много. Мафиотския бос не се впусна в подробности, приел, че причината е повече от основателна.

Сега Кръстника се разхождаше бавно из приемната в очакване на Миша Мусолини. Доктор Гоша седеше в дълбокия фотьойл, разгърнал вестник, като си водеше бележки в един тефтер, за да доложи на шефа за най-интересните събития. Домакинът погледна часовника и се намръщи. Мусолини закъсняваше с две-три минути, а главатарят на подземния свят не позволяваше на подчинените си подобни волности.

— Моля да ме извините — чу гласа на Мусолини. — Нещо се заби в гумата ми. Смених я. След десетина километра гръмна и резервната!

— Гумите на колата ти не могат да се пробият — обади се строго Кръстника.

— Дойдох с лада осмица!

— Сядай. Гоша, ела и ти — покани домакинът на масата приятелите си.

— Ще ви слушам оттук — обади се Доктора. — Имам много работа — кимна към малката масичка, отрупана с вестници.

— Целият съм в слух — рече Кръстника, като погледна въпросително Мусолини.

— Турецки тръгва вдругиден от Москва. Сигурно със сутрешния. С големи пълномощия. Не само от Главна прокуратура, но и от секретаря на Съвета за сигурност. Ще пристигне голяма група оперативни работници и барети от ФСС. Заедно с Турецки ще пътува и Супрун.

— Какво правеше Супрун в Москва?

— Още на втория ден след пристигането си напусна апартамента на „Лаврушинска“.

— Къде отиде?

— Един дявол знае! — разлюти се Мусолини.

— Кой изплаши птичката?

— Никой не я е плашил, Кръстник! Влязъл човекът в прокуратурата и се изгубил!

— Нима нямаш свои хора в прокуратурата? — Кръстника изчака да чуе отговора. — Вървял, вървял и се загубил…

— Казаха, че пътувал с метрото.

— Какво ще кажеш, Докторе? — Кръстника се обърна към помощника си.

— Лъжа!

— Чу ли? Доктора никога не греши.

— Каквото са ми казали, това предавам!

— Защо Супрун пътува с метрото, след като има на разположение колите на „Машук“ и служебната на заместник главния прокурор на Русия Меркулов? — обади се Доктора.

— Какво ще отговориш, Миша? — усмихна се Кръстника.

— Нима Сивия лъже? — обади се Мусолини. — Не е такъв човек…

— Нека проверят Сивия — реши Кръстника. — Как я карат началниците? Не им ли треперят мартинките?

— Засега не личи — ухили се Мусолини. — Действат грамотно. Синовете на Василиев, онзи…

— Помня — прекъсна го Кръстника.

— Изпратиха ги в служебна командировка. Почистиха следствените документи.

— Чувал съм, че Турецки не обичал да се застоява в кабинета, но моментално ще забележи чистката. Чистачи…