— Известна ми е биографията ви, Юрий Андреевич. И то отдавна. Тук няма нищо ново за мен.
— В такъв случай обяснете причината за посещението си — рече спокойно Потапов.
— Известна ли ви е заповед 013 на секретаря на Съвета за сигурност? — попита след малка пауза Турецки.
— А вие как мислите?
— Бих искал да чуя ясен отговор на прекия си въпрос.
— Чел съм я.
— Тогава сигурно знаете, че сме започнали разследване на „Сибирско злато“?
— Запознат съм с проблемите на компанията — не скри Потапов.
— Аз бих употребил друга дума. Не проблеми, а престъпления, които плачат за току-що влезлия в сила нов Наказателен кодекс, по които са определени доста големи присъди.
— Познавам новия Наказателен кодекс. Наистина, присъдите не са малки.
— Вие, Юрий Андреевич, като вицепрезидент на компанията, сте удивително спокоен.
— Бивш вицепрезидент.
— И кога предадохте пълномощията си?
— Няколко месеца след като се преместих в този кабинет — усмихна се Потапов. — Аз съм човек, който спазва закона.
— И разполагате със съответен документ…
— Разбира се. Мога да го покажа.
— Не си струва — отговори след малко Турецки.
— Следователите вярват само на официални документи.
— Опитният следовател не вярва нито на думи, нито на хартийки. Изобщо не трябва да вярва на никого и на нищо.
— Любопитно… Нещо ново в следствената практика. Или това се отнася само за вас, Александър Борисович?
— Следователят трябва да работи с неопровержими улики.
— Предаването на вицепрезидентските ми пълномощия е факт, удостоверен с документ. Това е неопровержимо доказателство. Или не съм прав?
— Приятно ми е да чуя, че сте съвестен гражданин, спазващ законите — измъкна се от прекия отговор Турецки. — Само ще отбележа — без да намеквам нищо, — че други граждани, явно спазващи законите по-малко от вас, също имаха съответните документи. Но при щателната проверка се оказаха фалшиви!
— Благодаря, че не ме причислявате към тях — отбеляза язвително Потапов.
— Да, фалшиви — упорито продължи Турецки. — Оформени със задна дата.
— Нима съдебно-графичната експертиза е достигнала такива висоти? — поинтересува се Потапов.
— Достигнала е, Юрий Андреевич, достигнала е! До такива висоти, каквито ние с вас не сме и сънували! Впрочем има и други, по-надеждни средства за проверка. Но това между другото… Значи повече от половин година вече не сте вицепрезидент?
— Така излиза — отвърна Потапов и наля водка.
— Благодаря — пое чашата Турецки.
— Но вие не сте дошли при мен заради „Сибирско злато“ — изрече Потапов, гледайки го внимателно.
— Защо смятате така?
— Струва ми се, че се интересувате не от фирмата, а от убийствата на четирима политици от Ставрополския край. На губернатора Погаляев и тримата кандидати за неговия пост.
— Имате право — съгласи, се Александър. — Основното са убийствата. Но ми е възложено да проверя компаниите, посочени в списъка на Съвета за сигурност.
— Случвало се е да ходя в Ставрополския край — не отговори веднага Потапов, явно обмисляйки нещо.
— Зная. Известни са ми месеците, датите, часа и дори минутите на полетите ви за Ставропол. И завръщанията ви оттам. Цените времето, пътувате със самолети.
— М-даа… — неопределено измърмори Потапов, като пак напълни чашите. — Значи… аз съм под наблюдение?
— Зависи какво имате предвид. По принцип всички големи политици са под наблюдение. В Ставропол сте ходили не само вие, но и министър-председателят, вицепремиерите и дори моят шеф — главният прокурор!
— И знаете по часове и минути кога са излетели?
— Знам и кога са кацнали.
— Наистина не вярвате на никого — поклати глава Потапов.
— Особено внимание обръщаме на висшите чиновници…
Турецки искаше да добави „като вас“, но навреме млъкна.
— Корупция, подкупи, връзки с криминалните структури… Така ли?
— Бих добавил — и стремеж към властта.
— Не виждам нищо лошо в това — възрази Потапов. — Всяка партия, дори най-малката, се стреми към властта. Властта е крайната цел на партии, сдружения, движения. И това никой не го крие, напротив, тръби се навсякъде, където е възможно.