— Следствените дела са при мен — отвърна много сериозно Власенко, несхванал шеговития тон. — Всеки момент мога да ви ги предам.
Григорий Анисимович Власенко страшно напомняше прокурорите от криминалните романи от деветнадесети век. Обикновено ги изобразяват като сухи, високи, малко мрачни, но добродушни хора, които обичат децата и жена си. Не се знаеше колко любещ баща и съпруг бе прокурорът Власенко, той мълчеше по семейните въпроси, но външно напълно приличаше на прокурорите от романите от деветнадесети век. Висок, слаб, с очила, облечен в униформа, с целия си вид внушаваше уважение, че дори и страх у простите хора, незапознати с юридическата практика. Подчинените му също се смущаваха от него, въпреки че не бе обиждал никого служебно, а вземаше решения, следвайки строго закона, и те бяха справедливи, макар понякога сурови.
— Александър Борисович е запознат накратко със случаите — обади се Чирков.
— Всички следствени дела са в краевата прокуратура. Оперативните материали са във ФСС и УВР — отвърна сухо Власенко.
— Естествено, аз запознах Александър Борисович с тях в общи линии — уточни Чирков. — Но без подробностите.
— Разговаряхме — потвърди Турецки. — Както разбрах, Николай Михайлович ни очаква?
— И мисля, че с нетърпение — отбеляза Макеев. — Обидно е, че Фьодор Степанович отказа…
— Можем да го разберем — прекъсна го Турецки. — Да вървим. Не е добре да обиждаме стопанина на края.
— В тази кола, моля — началникът на местната ФСС посочи бял мерцедес.
— Не виждам стария си приятел Роман Маркуша — рече Александър, сядайки в колата. — На вилата можем да съчетаем приятното с полезното.
— Ще дойде — отвърна Макеев. — Ще ви открия малка тайна, Александър Борисович. Роман отиде на вилата си да вземе една бутилка вино.
— Нима в Ставропол е свършило?
— Бутилката е особена — трилитрова, а и е последната. Такова нещо не можеш намери в целия град.
— Помня, в Москва ме черпи с някакво удивително вино — спомни си Турецки. — Собствено производство.
— Точно за него отиде.
— Не можеше ли ние да го вземем?
— Бутилката е заровена! И освен стопанина никой не може да намери мястото! Нямаше време. Очаквахме ви утре.
— Меркулов обърка работите. Ни в клин, ни в ръкав нареди да тръгнем със самолет! — не скри истината Турецки.
— Получих заповед да изпълнявам вашите указания — намекна Макеев.
— И аз — подкрепи го Власенко. — Поне тук, в Ставропол.
— А за мен, драги колеги, дори най-незначителната молба на Константин Дмитриевич е заповед. Той е учителят, аз ученикът. И освен това си имаше причина.
— Сигурно се страхува за безопасността на Фьодор Степанович? — предположи Макеев.
— Както се изразява Меркулов, виждаш до дъното на нещата, Никита Илич! — усмихна се следователят. — И в Москва не оставиха Супрун на мира…
Александър хвърли първата въдица със слабата надежда, че някой от шефовете ще се хване, но не стана.
— Тъй ли? — учуди се началникът на ФС. — Не сме чували.
— Имаше такива работи. Наложи се да преместим Фьодор Степанович на по-спокойно място… Каква красота! — смени темата Турецки, зареял поглед през прозореца към далечните планини.
От двете страни на пътя растяха ябълки, отрупани с едри плодове. Скоро овощните градини свършиха и колата потъна в гъста гора. През отворените прозорци лъхна прохлада и някакъв особен нежен аромат.
— На какво мирише така? — поинтересува се Александър.
— Окапали плодове от диви круши, ябълки, кайсии — обясни Макеев.
След десетина минути пред тях се показа голямо езеро, по брега се виждаха разкошни вили.
— Красота! — повтори Турецки. — Тук не трябва да идваш да работиш, а да почиваш!
— Това е Сингилеевското езеро — обади се Макеев. — Гъмжи от риба!
— Каква?
— Нашият прокурор е голям рибар…
— Най-различна — отвърна авторитетно Власенко, — платика, бабушка, каракуда, шаран, толстолоб… Развъдиха планинска пъстърва! По петстотин-седемстотин грама парчето! Шаранът и толстолобът са за промишлен риболов. Купуват ги с тонове. А ние се задоволяваме с каракудите.
— Чие е езерото? — поинтересува се Турецки.
— А вие как мислите?
— ССК.
— Сгрешихте, Александър Борисович. „Сингелей“ е стопанство на Фьодор Степанович Супрун. Търговска фирма „Машук“.