— Стрелочниците! — подсмихна се Мусолини.
— И ние ще намерим такива. А що се отнася до кандидата за губернатор Супрун… Засега около него не всичко е ясно, трябва хубаво да помислим, да намерим правилното решение. — Доктора стана, протегна ръка на събеседниците си. — Извинете, трябва да тръгвам, господа.
Маркуша и Мусолини изпратиха Доктора до колата.
— За първи път чувам от него толкова дълга реч — отбеляза Миша, загледан в изчезващите червени светлинки.
— Отдавна ли го познаваш?
— Кръстника ни запозна. Преди около година.
— А той кога се е свързал с него?
— Свързват се мъж и жена. Или двама обратни — отвърна след кратка пауза Мусолини.
— Бъди здрав! — каза Маркуша и тръгна към колата си.
— Не се сърди, Романе! — спусна се към него Миша. — Нещо съм напрегнат… и се изпуснах. Ти ме познаваш!
— Доктора правилно каза. Работи.
— Много учени водиха при Кръстника. Не ги хареса. А на този повярва.
— Сече му пипето — почука по главата на Миша Роман Валентинович. — Вижда надалеч… Добре. Викни моите хора.
— Защо не останеш, две мадами чакат.
— Не ми е до тях — решително отказа Маркуша. — Тръгвам. Викни момчетата.
На път за вкъщи се случи на пръв поглед незначителен инцидент, който неизвестно защо разстрои началника на УВР и го накара да застане нащрек. В предното стъкло на колата се удари птица и тъй като се движеха с висока скорост от нея остана само едно кърваво тъмно петно. Заскърцаха чистачките, пръсна вода, но кой знае защо петното не се измиваше.
— Спри и го изчисти! — не издържа и нареди на шофьора Маркуша.
През целия път до вкъщи той пушеше мълчаливо, изпълнен с неприятно тревожно чувство.
2.
Турецки се събуди от телефонно позвъняване.
— Слушам.
— Осем и трийсет, както заповядахте.
— Добро утро, Игор. Качи се!
— Сам ли сте?
Турецки нарече Игор командира на групата от ФСС, с която вчера се черпиха до късно.
Александър се облече, надникна в съседната стая, където пренощува майор Богданов, но диванът, на който спа той, бе празен.
— Алексей Иванович! — извика Александър.
— Тук съм! — чу се гласът на майора.
Турецки тръгна към банята. През полуотворената стъклена врата видя как майор Богданов майстори нещо за закуска в неголямата стая, приспособена за кухня.
— Майко! — възкликна следователят, като видя сервираната маса. — Ресторант „Национал“ ряпа да яде!
— Аз съм само любител — отвърна скромно майорът.
— Важното е да е за петима! — намигна Александър.
— Как иначе? С когото си пил, с него ще изтрезняваш!
Полковник Игор Падерин и двамата му колеги се явиха след няколко минути. Тримата бяха гладко избръснати, ухаеха на хубав френски парфюм, издокарани с тъмни костюми и белоснежни ризи. И съвсем трезви! „Момчетата от ФСС умеят да се държат — помисли с уважение Турецки, като оглеждаше младите мъже. — Нищо не можеш да кажеш! Отвътре им идва.“ Но изглежда и самият Александър имаше не по-малко приличен вид, тъй като те с видимо уважение погледнаха новия си шеф.
— По сто грама коняк, хапваме — и на конете! — усмихна се Турецки. — Игор, нали не си забравил задачата?
— След десет минути отлитаме за Георгиевск, вземаме братя Василиеви и обратно.
— Имената?
— Григорий и Артьом.
— Всичко помниш, всичко знаеш — усмихна се доволно Александър.
— По картата е около двеста километра.
— Чакам ви след около три часа. Пилотите са в течение. До летището ще отидете с кола.
— Е — погледна часовника си Богданов, — и за мен е време.
— В десет нула-нула в кабинета на началника на УВР.
— Слушам.
Зазвъня телефонът.
— Турецки слуша. Добро утро! Заповядайте. Тъкмо навреме. — Той затвори и намигна на майора.
— Тръгвам — каза Богданов.
След малко в стаята на Турецки влязоха момчетата от МУР: майор Голованов, Филя, Демидич, непознат младеж и следователят от военната прокуратура полковник Генадий Попов. След като си стисна ръцете с новодошлите, Турецки въпросително погледна младежа.