— Два — намеси се Артьом.
— Три коли, собствени. Банкова сметка в чужбина…
— Така ли? — учуди се Григорий. — Сигурно ли е?
— Григорий, все пак не забравяй с кого си пиеш коняка — вдигна чашата си Турецки. — Какво не му е достигало? Защо го е привлякла политиката?
— Не че имаше някакви политически амбиции, по-скоро искаше да прикрие машинациите си.
— Знаеш ли нещо за тях?
— Хора като Приходко не оставят следи. Напуснал е службата след сериозен скандал с Макеев. Сигурно е. Но за причината само можем да се досещаме.
— Не са се спогодили?
— Кой с кого? — отговори на въпроса с въпрос Григорий.
— Не, момчета, така няма да стане — усмихна се Турецки. — Нека ви покажа моите карти… Ясно е, че от убийствата печели, губернаторът Колесниченко. Но той не командва нито началника на ФСС, нито на УВР, още повече краевия прокурор. Оттук и изводът. Щом политическите убийства остават неразкрити, значи има заговор между губернатора и началниците на УВР, ФСС и прокуратурата. Лично аз подозирам и четиримата.
— При вас, в столицата, също има нерешени случаи на убийства. И то на важни хора! Та какво да кажем ние, провинциалистите — усмихна се Григорий.
— Много важни — съгласи се Турецки. — Там е тя. Ако бяха по-незначителни, щяха да бъдат разкрити. Освен това нищо не съм казвал за отношението ми към някои влиятелни московски фигури.
— Благодаря ви за откровеността, Александър Борисович — отговори след малка пауза Григорий. — Ще се постарая да ви отговоря по същия начин.
— Целият съм в слух.
— Както разбрах, днес възнамерявате да се запознаете с делата?
— Точно така.
— Материалите от следствените дела няма да дадат нищо сериозно, за което да се захванете.
— Ще видим…
— И вашите помощници няма да намерят нищо сериозно. От самото начало делото беше водено така, че да няма за какво да се заловиш. Не че се фалшифицират доказателствата или се преправят показания и така нататък, нямаше нищо подобно. Чисто и просто в папките, където се пазят следствените материали, не влязоха важни неща — показания на свидетели, веществени доказателства и документи по делото.
— Например?
— Да вземем делото на Приходко, с което се занимавах известно време. В заключението на съдебномедицинската експертиза е отбелязано, че Приходко е починал от рани в корема. Но аз знам със сигурност, че Приходко е убит с изстрел в главата.
— И можете да го докажете?
— У мен е първоначалният вариант на съдебномедицинската експертиза.
— Предполагам, че патологът е мъртъв?
— Жив е. Но вече състави нов акт от експертизата и ще четете именно него. Патологът ще държи на заключението си.
— Живее му се. Разбирам… Как е попаднал при вас първият вариант?
— С помощта на една лаборантка от отдела по съдебномедицинска експертиза. Разбира се, неофициално. Тя ме помоли на никого да не го показвам.
— И тъй, аз ще чета фалшификат?
— Да.
— При разпита на съдебния лекар Дроздов ще използвам първоначалния вариант, а не официалното заключение — реши Турецки.
— Забравихте молбата на лаборантката.
— След ексхумацията на трупа на Приходко и повторната съдебномедицинска експертиза, която, естествено, няма да бъде поверена на Дроздов, вашата лаборантка може да бъде спокойна.
— И все пак могат да я открият — отговори Григорий след кратък размисъл. — Нали по някакъв начин черновата е попаднала у мен!
— Кои?
— Хората, поръчали убийството.
— Мисля, че няма да им е до лаборантката — усмихна се Турецки. — Ще са загрижени за собствената си съдба… Току-що видяхме записа от погребението на вашия баща. Много хора, искрена мъка, планини от цветя… А на погребението на полковник Приходко, както ми казаха, присъствали десетина обикновени граждани, почетният караул и местните ръководители.
— Освен кмета Головачов — уточни Григорий.
— Един добър човек сред тях, и той не отишъл. Извод: убит е лош човек. Но следствието трябва да се занимава с убийствата и на лошите!