— Мисля, че във всички случаи убиецът е един.
— Не съм убеден. Да си убиец е специфична професия. Те невинаги се заемат със задача, при която е възможно да загинат много невинни хора.
— Александър Борисович, смятате ли, че това са сблъсъци на различни групировки от подземния свят?
— Да. — Турецки помълча, запали цигара, огледа поред братята. — Прекрасно разбирам вашите чувства, но моля да погледнете на нещата и от моята гледна точка. Щеше да е много по-добре, ако се бяхте заели с убийствата на Приходко и Скачко, отколкото с това на баща ви. Така ще е по-добре за всички, особено за предстоящите съдебни дела.
— Разбираме — след продължително мълчание отговори Григорий.
— Хубаво е, че разбирате — усмихна се Турецки. — Водете оперативната работа по делото на Приходко. Утре в десет нула-нула ще връча писмена заповед на прекия ви началник полковник Таловиря.
— Знаете ли, че Приходко е бил разстрелян в своята вила, в басейна?
— Чух.
— Отначало с убийството се зае следователят от прокуратурата и оперативните служители от милицията. После се присъединихме ние. Когато следователите пристигнали на мястото на произшествието, водата в басейна била източена. Трупът бил до басейна. Рана в корема и дупка от куршум в главата. Съдебният лекар Дроздов предположил, че отначало е стреляно в главата и едва по-късно довършили Приходко с автоматичен откос. Ние се заехме с охраната. След известно време единият от тях, Пьотър Ворончук, изчезна, а след още две седмици докараха тялото му от Чечня. И стовариха всичко на него, останалите пазачи имаха алиби.
— Един момент — прекъсна го Турецки. — Куршумът, изваден от главата на Приходко, е от винтовка, калибър 7,62. Не е ли така?
— Нещо повече, Дроздов предполагаше, че е стреляно с винтовка ВСС.
— Глеб Глебович, чувал ли си за нея? — попита стажанта си Турецки.
— Вграден заглушител, лазерен мерник, струва няколко хиляди долара. Произвеждат се по поръчка — отговори Глеб.
— Добре си изучил криминалистиката — похвали младежа Александър, обърна се към Григорий и допълни: — Не е хубаво, че в делото не фигурира куршумът от винтовка ВВС. Имало е такъв, хирургът го видял, Дроздов го видял, а сега го няма! Ето я вашата задача: да намерите вещественото доказателство — куршума, да откриете убиеца и поръчителя.
— Александър Борисович, нали се досещате, че все пак ще водим частно разследване за издирване убиеца на баща ни? — попита Григорий.
— Мина ми през ума.
— Засега не знаем кой стои зад убийството на Приходко, но сме почти сигурни кой е поръчал и изпълнил убийството на татко и бизнесмена Скачко. Поръчителите са големи хора от Москва, изпълнителите — местни криминални елементи.
— Ние също обърнахме внимание на честите пътувания до Ставрополския край на съветника на президента Юрий Андреевич Потапов — след кратка пауза заяви Турецки. — Направи ни впечатление, че почти след всяко негово идване тук са се появявали трупове. Няма да крия, че преди да долетя в Ставропол, посетих Потапов в кабинета му в Кремъл.
— Подозираме, че убийствата на татко и бизнесмена Скачко са дело на един човек. Не бихме искали да се откажем от случая Скачко. Още повече че той беше честен бизнесмен.
— Оказа се, че той не е имал банкови сметки в чужбина, което само по себе си говори нещо. Вие смятате, че поръчителите на убийствата са хора от различни престъпни групировки, така ли?
— Засега не сме сигурни, но вероятно изпълнителят на убийството на Приходко не е бил човек от криминалния свят. Мисля, че поръчителите са едни и същи.
— Ако намерите поръчителите преди самият извършител, може и да продължите с разследването на убийството на бизнесмена — съгласи се Турецки.
— Дълго ли ще останете при нас?
— Докато разкрия убийствата и предявя обвиненията на всички, свързани с тях.
— Няма да ви е лесно…
— Но аз не съм сам. С вас съм. Наоколо цари шуробаджанащина, подкупи, корупция… Но не всички са купени!
— Далече не всички! Ние също не сме сами. Имаме приятели, които са готови в огъня да скочат за нас!
— Значи ще победим! — Турецки погледна часовника си. — Трябва да тръгваме.
— Имаме една молба, Александър Борисович.
— Слушам.
— По убийството на Приходко бях със старши следователя от краевата прокуратура Николай Рагозин. Бих искал и занапред да работя с него.