До тях спря микробусът, от който изскочиха „вълците“ и бързо обкръжиха волгата.
— Върви, Филя. А ти, Володя, постой с нас, запали една.
Филя не се бави много, бяха изпушили по две цигари.
— Готово, командире.
— Покажи на господин Байбаков, защото дълго не вярваше.
— Аз и сега не вярвам много — каза Байбака.
— Можем да гръмнем на изпроводяк — усмихна се Филя. — Едната я оставих. В ей онази леха. — Жалко за розите.
— Давай — каза Байбака, след кратко мълчание.
— Предупреди си хората. Да не напълнят гащите от страх!
— Давай! — повтори твърдоглаво Байбака.
— Остави! — обади се Грязнов.
— Човекът те моли — усмихна се майорът. — Шефе, защо да не уважим молбата му?
Грязнов също бе любопитен да разбере дали са сложили истински ракети, или момчетата разиграват местния бос.
— Добре. Пиши — заповяда Грязнов и подаде лист и писалка на Байбака. — Аз, този и този, живущ еди-къде си, при невнимателна работа с газовата бутилка… Защо не пишеш?
— Отказах се.
— И правилно — похвали го Грязнов. — Филя, прибери я. Ще потрябва.
— Всичко хубаво, Володя — сбогува се с Байбаков майор Голованов.
Байбака не отговори нищо и закрачи към дома си.
Приблизително след час Демидич, Шура Дяконов и Коля Орлов закараха Ястреба в следствения арест на УВР на Ставрополския край и забързаха към Татарка, в дома на Николай Василиевич и Настя, където ги очакваха останалите.
През нощта Льоня Гришчук-Ястреба бе удушен в килията на следствения арест.
4.
Правилно казват хората, че две мечки в една бърлога не могат да живеят. Губернаторът Колесниченко и кметът на града Павел Андреевич Головачов не можеха да се понасят. Кметът беше демократ, искрено вярваше в народовластието, смяташе академик Сахаров за истински гений и бе окачил портрета му в кабинета си. Смяташе, че задълженията и правата на губернатора и кмета са определени от закона. Губернаторът отговаря за края, кметът — за града, няма какво да делят. Но във всеки регион на страната, без столицата и Санкт Петербург, търканията между двата центъра на властта бяха неизбежни, защото благосъстоянието на градовете е здраво свързано с икономиката на регионите.
Отначало Головачов търпеше, правеше отстъпки, но като видя, че получените от държавния бюджет средства за града се използват изключително за нуждите на края, не си премълча, а се възпротиви. Парите, предназначени за изплащането на пенсиите, отидоха в частна банка, където ги въртяха близо половин година и така ги превъртяха, че останаха без пенсии. Головачов успя да се измъкне, взе от парите, определени за обновяване на заводските цехове, за закупуване на ново оборудване, но с това нещата не се оправиха… ССК забогатяваше, строяха се вили за „новите руснаци“, колхозите и совхозите се разоряваха, а приватизацията окончателно съсипа икономиката. Кметът се реши на крайна стъпка, обърна се за помощ към народа — излезе с открито възвание по телевизията. И какво? Народът си замълча. За Головачов това беше страшен удар, той предполагаше, че хората ще излязат на улицата, ще го подкрепят. Но се събраха едва няколко десетки, и то комунисти, с червени знамена и портрети на Ленин, а той не признаваше комунистите.
По-късно разбра, че хората вече не вярват на никого и нищо: на комунистите, демократите, национал-патриотите, Думата, правителството, президента, те се надяваха само на себе си. Тогава Головачов избра друга тактика — започна незабелязано да събира компрометиращи материали за губернатора и неговото обкръжение и донякъде успя, тъй като бяха станали твърде нагли и открити. Кметът излетя за Москва с точните факти за корупцията сред издигнатите от губернатора хора, с имената на Признати бандити, станали директори на различни фирми, и предаде досиетата лично на главния прокурор.
След известно време в Ставрополския край пристигна прокурорът от следственото управление при Главна прокуратура Чирков, обсъди подробно случаите с кмета, обеща да сложи ред в нещата и наистина не се бави много. В касата на Головачов бе намерена значителна сума във валута, а синът му бе арестуван за връзки с чеченците, пласиращи наркотици на Запад. У него бяха открити наркотични вещества. И кметът отново полетя за столицата, опитваше се да докаже, че са го натопили, но напразно. Като обиколи кабинетите, разбра, че всички чиновници от горе до долу са купени, че на никого не му пука за интересите на обикновените хора, а мислят само за собствения си джоб. Кметът не можа да получи аудиенция при президента и отново се върна в Главна прокуратура, където все пак извади късмет, защото се срещна със заместник главния прокурор Меркулов. Константин Дмитриевич го изслуша внимателно, нито веднъж не го прекъсна, веднага извика Чирков и му заповяда незабавно да подготви материалите по Ставрополски край и да ги донесе в кабинета му. „Положението ви, уважаеми Павел Андреевич, не е добро — каза направо Меркулов. — Аз ви вярвам, но това далеч не е достатъчно. Целта на противниците ви е да ви отстранят от поста. Настоятелно ви съветвам да се срещнете със секретаря на Съвета за сигурност. Ще го помоля да ви приеме още днес.“