— За кога го искаш?
— Може и днес.
— И за какво ще говориш?
— За каквото говорих с теб, за това ще разкажа и на хората.
— Бива — отвърна кметът, след като помисли малко.
— Благодаря, Павел Андреевич. Но след предаването ще имаш големи проблеми…
— Аз и сега имам достатъчно — усмихна се Головачов. — Искам да ти предложа неделния си час.
— А удобно ли е? Хората са свикнали да виждат теб.
— Ако нямаш нищо против, мога да те представя.
— Тогава големите проблеми ще се превърнат в един, но огромен.
— Аз съм готов. Степанич, готов съм за всичко.
— Тогава Бог да ни е на помощ!
— Тъкмо преди да дойдеш, ми съобщиха, че момчето, което си ударил, се е обесило — рече Головачов.
— Обесили са го. Такива като него и приятелчетата му не свършват със самоубийство.
— Много ясно — съгласи се Головачов. — А нашите шефове с размърдаха!
— Те познават доста добре Александър Борисович.
— Той изцяло отстрани от разследване местните органи. Нашият краеви прокурор изиска писмена заповед от Москва и моментално я получи. Маркуша и Макеев едва преглътнаха горчивия хап.
— Турецки ще направи всичко, което зависи от него за разследването на убийствата и моето отвличане, а какво ще стане по-нататък, не знае. Лично ми го каза.
— Но ако има неопровержими доказателства срещу ръководители от най-висок ранг, къде ще отидат?
— Все пак си демократ — усмихна се Супрун. — Не се сърди. Казвам го в най-добрия смисъл. Нима, Павел Андреевич, още вярваш на нещо? Или ти бяха малко ударите?
— Били са ме, бият ме и пак ще ме бият. Но аз вярвам.
— В какво?
— В истината, в справедливостта.
— Синът ти в затвора ли е? В затвора. Твоето дело също не е прекратено. Намерили са пари у теб! И ще дойде момент, когато то пак ще изплува. Онези там също имат глава. Утре могат да ти пробутат наркотици. Какво си мислиш? Като ищо ще го направят. А после върви, че се оправяй.
— С един чебър вода два пъти не можеш се окъпа.
— Ти си мислиш така, но Левитан и Мусолини не се съобразяват с тази логика.
— Мусолини също се е кандидатирал, представяш ли си? — рече Головачов.
— А ти тичаше, крещеше по митингите, агитираше срещу съветската власт. И какво постигна?
— Аз и сега мога да отида да викам. Това не беше власт, а лъжа и терор.
— Грешиш. Власт беше, и то силна. Целият свят се страхуваше от нея.
— Плашило, а не власт! Нито пък народна, за каквато я представяха денем и нощем средствата за масова информация!
— Защо, сега да не е станало по-добре? От Запад ни натиска НАТО, от Изток — Япония и Китай, армията е морално разложена, войниците гладни, голи и боси, свръхсекретно оръжие, което и генералите ни още не са видели, се кара в Чечня направо от секретните военни заводи. Бившите Признати бандити си живеят живота… Да продължавам ли?!
— Всичко това го знам не по-зле от теб.
— И защо тогава тичаше да агитираш?
— Замисълът беше правилен, но не обърнахме внимание на много неща. Забравихме, че Ленин и Сталин унщожиха шейсет милиона души, че почти всеки трети от мъжете в бившия СССР е бил в лагер. Кой година, кой две, а някои и по десет. Казваш, че армията била морално разложена? Нещо повече. У нас почти целият народ беше морално разложен. Недей спори с мен, Степанич. Не можеш да ме разубедиш. Имаше баница, късаха от нея парчета и раздаваха. Стигаше за всички, защото раздаваха почти по равно, с малки изключения. На бригадира двеста, на кандидата на науките, може би бъдещ Вернадски11, също двеста. Но бригадирът ще открадне за още двеста, а кандидатът зяпа с празни ръце.
— С двеста можеше да се преживее. И дори не лошо — настояваше на своето Супрун.
— Като независим ли ще се кандидатираш? Или в Москва те разубедиха?
— Никой не ме е разубедил, никой няма и да ме разубеди, колкото и да иска. Аз, Павел Андреевич, си спомням с ужас лозунга за покоряването на природата, за царевицата зад Полярния кръг, наградите на Леонид Илич, които според мълвата тежали близо двайсет килограма, как по време на гласуване телохранителят придържеше отзад генералния секретар Черненко…
— Наистина ли? — учуди се Головачов.
— Лично охраната ми каза. Иначе щял да се строполи… Строежите на века, заблудата за наивници, че нашето поколение ще живее при комунизма, разрушаването на храмовете, борбата с алкохолизма и пиянството чрез изкореняване на най-добрите сортове грозде.
11
Владимир Вернадски (1863–1945), академик, основател на геохимията, биогеохимията, радиогеологията, създател нанаучна школаавтор на трудове по философия на естествознанието, наукознанието и мн.др. — Б.пр.