— А защо не? Ако не губернаторът, то някой друг. Сигурно не по-малко важна клечка от него…
Телефонът иззвъня.
— Слушам — вдигна слушалката Турецки. — Какво е вашето оръжие? Разбрах… Случва се, другарю подполковник. Разбира се, може ли да се мери ауди с мерцедес! Всичко хубаво! Така, скъпи Глеб Глебович, не са ги настигнали — обърна се към стажанта старши следователят. — Според теб автомат „Борз“ чеченският аналог на „Узи“ ли е?
— Да.
— Добро оръжие ли е?
— Не е лошо.
— Не са ги настигнали — повтори Александър. — А Грязнов щеше да ги настигне дори с нашата газка. И не само това, щеше да ми ги доведе закопчани.
— По-точно, куршумът щеше да ги настигне — усмихна се Глеб.
— Какво значение има — отклони отговора Турецки. — Главното е резултатът… Докъде бяхме стигнали?
— До губернатора, който отива на вилата.
— Или до някой друг. Ако разберем това, вече ще имаме право да действаме.
— Нали сътрудниците на Грязнов заминаха за Татарка…
— Ами ако Ястреба също е в Чечня?
— Не мисля. Байбака няма да го пусне. Чувал съм, че са приятели.
— Ако заповядат, Байбака няма да каже гък.
— Зависи кой.
— Кой може да нарежда на Признат бандит? Някой по-издигнат и от него. При тях, Глеб Глебович, дисциплината не е армейска. Ако нещо не е както трябва — куршум или нож между ребрата. Твоят роден край е избран от престъпния свят за плацдарм, от който неговата власт трябва да се разпространи из цяла Русия. Преди да тръгна, се поинтересувах с какво разполагат ставрополските ОПГ. Организираните престъпни групировки — поясни Турецки, като забеляза въпроса в очите на стажанта. — Автомати „Калашников“, „Узи“, „Борз“, снайпери, голямо количество взривни вещества, гранатохвъргачки. Мисля, че не им представлява трудност да си намерят БТР или дори танк Т-72. Наистина, докато войската получава заплата, оръжието ще мълчи, но ако в армейските части нещата продължат както са тръгнали сега, с твоя роден край ще бъде свършено.
— Не забравяйте за народа, Александър Борисович — възрази Глеб.
— Народът има ли оръжие?
— Доколкото знам — има.
— Но ако му изплатят забавените заплати? Ще грабне ли оръжието? Не, защото народът не може да контролира властта. Живее ден за ден. Властта отделно, народът отделно. И освен това хората няма да знаят откъде идват парите. Ще ги получат от касата.
Телефонът пак зазвъня.
— Турецки.
— Здравейте, Александър Борисович! — чу гласа на Слава Грязнов.
— Привет — отвърна следователят и натисна копчето на звука. — По гласа ти познавам, че се веселиш някъде!
— Забавляваме се!
— По какъв повод?
— Ще ти кажа, но няма да повярваш! Празнуваме сватба!
— Чия?
— На майор Голованов.
— Май не съм го пращал да се жени…
— Твоята заповед е изпълнена!
— И къде е задържаният?
— В следствения арест при Ставрополското управление на вътрешните работи.
— Кога да ви чакам?
— Утре за обяд ще бъдем там.
— Поздрави майора от мен — рече Турецки и затвори.
— Арестуван ли е вече? — учуди се Глеб.
— Нали чу.
Турецки позвъни на дежурния в краевото управление на МВР и се убеди, че Леонид Гришчук е в килията на предварителния арест и се държи спокойно.
На сутринта му съобщиха за смъртта на Ястреба.
Аз, долуподписаният съдебномедицински експерт от морга №1 на град Ставропол Е. Н. Дроздов, на основание заповед на старши следователя от Ставрополската градска прокуратура А, 27. Симонян, извърших съдебномедицинско изследване на трупа на Л. С. Гришчук.
Беше установено следното:
Смъртта е настъпила в резултат на механична асфиксия, т.е. поради недостиг на кислород, вследствие на физически въздействия, възпрепятстващи дишането, придружени от остро разстройство на централната нервна система и кръвообращението.
Най-вероятно смъртта е причинена от удушаване с ръце, прекъснати са вратните вени, дънната артерия и блуждаещият нерв, за което говорят кръвоизливите там, където шията е била притискана с пръсти, счупванията на подезичната кост и щитовидния хрущял.
По повърхността на шията ясно личат множество рани, което показва удушаване с две ръце. По лицето, шията и ръцете бяха открити синини и ожулвания с линейна и ъгловата форма — признаци за борба и самоотбрана. Смъртта е настъпила между пет и шест часа сутринта.